Решение № 8338 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2009 г.

Решение № 8338 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сабри Яшар Халил от с. Дънгово, община Кърджали, против решение № 5 от 9.01.2009 г., постановено по адм. дело № 56/2007 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2341/2000 г. на Поземлена комисия гр. Кърджали. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и съдът да се произнесе по същество като отмени оспореното решение на ОСЗ Кърджали. Ответникът - ОСЗ Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за обявяване на нищожност на решение № 2341/26.06.2000 г. на ПК Кърджали. Фактът, че решението не е било връчено по надлежен ред не прави акта нищожен, а има отношение към срока за обжалване. В жалбата не се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на акта, който може да бъде оспорен в четиринадесетдневен срок от съобщението, а се иска прогласяване на нищожност, което може да стане без ограничение във времето. След като се претендира нищожност, съдът не е задължен да извърши проверка за незаконосъобразност. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалба, подадена на 7.06.2007 г. от настоящия касатор, против решения № 2073 от 16.03.2000 г. и № 2341 от 26.06.2000 г. и двете издадени от Поземлена комисия Кърджали, съответно на основание чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Претендирана е нищожност на решенията, тъй като същите не са съобщени надлежно - съобщенията - пощенски известия (обратни разписки) не са подписани от жалбоподателя и не могат да произведат правни действия, защото не са спазени изискванията на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ГПК и АПК, които регламентират процедурата за връчването на решенията. По този начин му е попречено да бъде обезщетен със земя, така както е заявил пред ПК. По подадената жалба е образувано адм. дело № 56/2007 г. по описа на Административен съд - Кърджали. С определение от 10.08.2007 г. съдът е разделил производството, като съобразявайки основанията на които са издадени двете оспорени решения, съответно родовата подсъдност, е изпратил на надлежния съд - Районен съд Кърджали производството в частта по отношение решение № 2073/16.03.2000 г., издадено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Производството по отношение решение № 2341/26.06.2000 г. на ПК Кърджали, издадено на основание чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ, е останало предмет на разглеждане по адм. дело № 56/2007 г., по което е постановено оспореното понастоящем решение, тъй като спорът е от компетентността на административния съд. Делото е било спряно до постановяване на съдебното решение по отношение решение № 2073/16.03.2000 г. на ПК Кърджали. Жалбата за прогласяване на нищожността на решение № 2073/16.03.2000 г. е отхвърлена с влязло в сила решение - решение № 191 от 2.01.2008 г. по адм. дело № 1042/2007 г. на КРС е оставено в сила с решение № 11644 от 4.11.2008 г. по адм. дело № 6460/2008 г. по описа на Върховния административен съд. При тези данни Административният съд - Кърджали е приел, че обстоятелствата сочени като основание за нищожност на решение № 2341 от 26.06.2000 г. на Поземлена комисия - Кърджали не водят до нищожност на административния акт. Безспорният факт, че решението не е било връчено по надлежния ред, признат с влязла в сила присъда, че е извършено престъпление от Мюнюр Бейсим Мюмюн - съставяне на документ с невярно съдържание - обратната разписка за съобщаване на оспореното решение не е връчена на адресата, не прави акта нищожен, а има отношение към срока за обжалване. В жалбата не се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на акта, а се иска прогласяване на нищожност, поради което съдът не е задължен да извърши проверка за незаконосъобразност. В случая твърдяното обстоятелство по връчване на решението на поземлената комисия не води до нищожност, нито дори до незаконосъобразност. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Съдът не е взел предвид всички факти по делото, поради което изводите му са необосновани, съответно неправилно е приложен и закона. Оспореното решение е издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. За да бъде издадено същото на соченото основание следва да е налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Съдът не е отчел обстоятелството, че решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, към момента на издаване на оспорения акт по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ не е било влязло в сила. Напротив, както е установено и двете решения - и това по чл. 19, ал. 8 и процесното, не са били изобщо съобщени на адреса. Този факт е установен с влязла в сила присъда. Следователно за жалбоподателя изобщо не е започнал да тече срок за обжалването им. В тази насока съдът правилно е приел, че посоченото обстоятелство е относимо към допустимостта на жалбата, но не е отнесъл този факт и към обстоятелството, че решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е било влязло в сила към момента на издаване на оспореното в настоящото производство решение. Следователно към момента на издаването си процесното решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е издадено без наличието на годно правно основание. Именно към посочения момент следва да се преценява валидността и законосъобразността на оспорения акт. В случая предмет на преценка, с оглед оплакванията в жалбата следва да бъде, както правилно е приел и административният съд, само валидността на акта. Постановеното решение като издадено при липсващо правно основание е нищожно. Ирелевантно е последващото отхвърляне на жалбата против решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Като не е отчел тези факти съдът е постановил необосновано решение и неправилно е приложил закона. Решението следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна настоящият съд следва да се произнесе по същество като прогласи нищожността на решението на ПК по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Преписката следва да бъде върната на административния орган, за произнасяне с валидно решение по чл. 19, ал. 17, като при новото произнасяне колективният орган следва да се съобрази със заявения от жалбоподателя начин на обезщетение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение