Определение № 216 от 10.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5716 от 16.03.2022 г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор А. П., против определение № 635 от 06.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 269/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Прокуратурата на Република България за изменение на постановеното по същото дело решение № 1297 от 06.12.2021 г. в частта за разноските. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска се намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ответникът по жалбата Е. Б. Е. не е подал отговор и не изразява становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С въззивното решение първоинстанционно решение е отменено в отхвърлителната част до сумата от 5000 лева и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. Б. Е. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ допълнително обезщетение в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2016 г. до изплащане на обезщетението. С решението е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 40 000 лева. Предвид крайния изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Прокуратурата на Република е осъдена да заплати на Е. Б. Е. разноски за въззивното производство в размер на 30,10 лева и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза адвокат Л. К. А. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ в размер на 580 лева. В обжалваното определение е прието, че не е налице основание за изменение на така определения адвокатски хонорар по подадената от Прокуратурата на Република България молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. Настоящият състав приема, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., тъй като искът е уважен за сумата 5000 лева. Така се получава размерът 580 лева. Това съгласно наредбата е минималният размер на адвокатското възнаграждение. От изложеното следва, че въззивният съд правилно е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение, поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение