Решение № 1540 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2014 г.

Решение № 1540 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София срещу решение № 530 от 31.01.2014 г., постановено по адм. д. № 11631/12 г. от Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт № 2001200809/2.04.2012 г. на ТД на НАП - гр. София, в обжалваната му пред съда част, потвърден с решение № 2430/12.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП"), относно установени задължения на Кирил Антонов Петров от гр. София за данък върху дохода общо в размер на 33 071.76 лв. за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., ведно със съответните лихви за забава. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административен съд - София - град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Кирил Антонов Петров, чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение по съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество -основателна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София- град е изменил ревизионен акт № 2001200809/2.04.2012 г. на ТД на НАП - гр. София, като по същество го е отменил в обжалваната му пред съда част, потвърден с решение № 2430/12.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП"), относно установени задължения на Кирил Антонов Петров от гр. София за данък върху дохода общо в размер на 33 071.76 лв. за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., ведно със съответните лихви за забава. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията, която не е спорна между страните и основанията на органа по приходите за приложение на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът е приел, че тъй като в уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК изх. № ИТ-00-11130 от 16.12.2011 е посочено правното и фактическо основание за преминаване на ревизията по аналог и доколкото се касае за повторно възлагане на ревизия във връзка с отменително решение № 1095/29.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", то не е накърнено правото на защита на ревизираното лице. След извършеното тълкуване на закона и съобразявайки установените факти и обстоятелства по делото, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че както е посочено и в решение № 1095/29.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, предмет на спора е определянето на цената на имота по НА № 95/27.04.2005 г. В изпълнение на решението ревизиращите органи са възложили изготвянето на оценителна експертиза, която от своя страна е послужила като основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за преминаване към ревизия по аналог. С оглед необходимостта от специални експертни знания по смисъла на чл. 60, ал. 1 ДОПК при определяне пазарната стойност на имота съобразно методите по Наредба № 5/26.02.1999 г. (отм.), ревизиращите органи правилно са се позовали на оценката, изготвена в хода на ревизията, за да обосноват основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В производството пред първоинстанционния съд е прието заключение на вещо лице, съгласно което пазарната стойност на имота по НА № 95/2005 г. в състояние на груб строеж е 134 600 лв. Разликата между посочената от вещото лице в съдебното производство стойност и пазарната оценка, дадена в хода на ревизионното производство, се обяснява с това, че там са включени довършителни работи. Видно от самия текст на НА № 95/2005 г. и от показанията на св. Румен Вътков, имотът е предаден на "груб строеж". По изложените съображения първоинстанционният съд е стигнал до извода, че ревизиращите органи са постановили оспорения РА при неправилно приложение на закона, тъй като са приели, че към датата на НА № 95/27.04.2005 г. семейство Петрови са направили разноски за закупуване на имот по неговата пазарна стойност от 407 400.00 лв. На база на гореизложеното е направен генерален извод, че констатациите на РА се оборват от събраните в хода на съдебното производство доказателства и като незаконосъобразен ревизионният акт следва да бъде отменен. В допълнение решаващият съд е изложил съображения, че процесният случай максимално се доближава до правната фигура "даване вместо изпълнение", съчетано с встъпване в правата на кредитора. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора се свеждат до твърдение за необоснованост на изводите на съда относно факта на плащането на процесния имот и цената на последния. Според касатора неправилно е дадена вяра на показанията на свидетеля Румен Вътков, неправилно е формиран извод за липса на реално получени от строителя суми през 2005 г., т. е. през годината, когато е прехвърлен имота и за липса на анализ на пазарната стойност на имота, предвид наличието на две експертизи, изслушани съответно в хода на ревизионното и на съдебното производство. В подкрепа на тезата си касаторът се е позовал на приложените по делото, както следва: фактура № 888/3.05.2005 г. и касова бележка с дата 5.05.2005 г. от ЕКАПФ с индивидуален номер DY037289, изслушаните експертизи и отчетената фактическа стойност на обекта в счетоводството на строителя "Румен Вътков II". Оплакванията са неоснователни, като съображенията на настоящия касационен състав за това са следните: Правилен е решаващият извод на първостепенния съд, че за правилното установяване на данъчните задължения на ревизираното лице от основно значение е определянето на цената на недвижимия имот, придобит с нот. акт № 95/27.04.2005 г., както и изясняването на конкретния момент, в който е извършено реалното заплащане на покупната цена. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че през 2005 г. строителят не е получил реално суми за стойността на имота по нотариален акт № 95/27.04.2005 г., тъй като това обстоятелство изрично е посочено в самия нотариален акт, установява се от показанията на разпитания свидетел Румен Вътков, а и е материализирано в представените още в хода на ревизията приходни касови ордери. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно фактура № 888/3.05.2005 г. и касовата бележка от 5.05.2005 г., тъй като в хода на насрещната проверка на ЕТ "Румен Вътков II" при повторната ревизия не е изследвано движението на сметка 501 "Каса" през 2005 г. независимо от указанията, дадени в решение № 1095/29.06.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"- София, т. е. не е установено, дали на датата на нотариалния акт от 27.04.2005 г., на опростената фактура от 3.05.05 г. или на касовия бон от 29.04.2005 г. в касата на едноличния търговец действително е постъпила парична сума. Въз основа на правилен и детайлен анализ на писмения доказателствен материал, административният съд е приел, че действителната воля на страните е била финансирането на строителството на къща преди самото й изграждане. Това финансиране се е осъществило през 2002 г. Както бе посочено по-горе, фактът, че движението на парични средства е ставало през 2002 г. и че плащането по сделката е извършено от страна на сина на ревизираното лице, се потвърждава по несъмнен начин от представените още в хода на първото ревизионното производство приходно- касови ордери, които съдът е кредитирал като неоспорени от приходната администрация първични счетоводни документи. Следва да бъдат споделени и изводите на съда, че движението на парични средства по настоящото дело може да бъде очертано посредством правната фигура на института "даване вместо изпълнение" съчетано с встъпване в правата на кредитора (сумите са изплащани от сина, собствеността на имота е прехвърлена на бащата). И при посочената правна фигура, обаче, на датата на нот. акт, когато новият купувач придобива правото на собственост, не се извършва парично разплащане, но следва да се издаде фактура и фискален бон от продавача, съобразно изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), както основателно твърди в писмения си отговор ответника по касация. Ето защо законосъобразен се явява изводът на съда, че на датата на прехвърляне собствеността на имота по НА № 95/27.04.2005 г. приобретателите по него не са направили разноски по заплащане на стойността на закупения имот, а изградените в противната насока изводи от органите по приходите са направени при неправилно приложение на закона и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел за опровергана презумптивната доказателствена сила на РА, издаден при условията и реда по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Спорът, относно фактите е изяснен обективно и пълно от надлежно събрани и преценени писмени и гласни доказателства и приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза. Неоснователни са доводите в касационната жалба за непълнота и/или необоснованост на експертизата, същите не са касационни основания за отмяна на обжалваното решение при отсъствието на оспорване на същата. Фактът на определена стойност на имуществото по процесния нотариален акт "на етап груб строеж" от съдебно- техническата експертиза се установява от събраните при съдебното оспорване на акта доказателства - нотариалния акт и свидетелските показания. Експертизата не е оспорена от страните по делото и съдът правилно я е кредитирал като компетентно изготвена. Решението на Административен съд - София-град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявеното искане от страна на пълномощника на ответника по касация, на последния следва да бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата инстанция в доказания размер от 2 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,