Определение № 3417 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1989/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. И. срещу решение № 1476/19.12.2025 г. по гр. д. № 1967/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивския районен съд, с което Т. П. И. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на И. М. Л. владението на 1/2 ид. част от подпокривно пространство с площ от 56 кв. м. на западната секция на жил. сграда в [населено място], [улица]. С молба вх. № 12601 от 02.04.2016 г. Т. И. е поискал спиране на изпълнението на въззивното решение. С разпореждане № 113 от 18.05.2026 г. по настоящото дело на молителя е дадено указание да внесе по сметка на ВКС в двуседмичен срок от съобщението обезпечение по чл.282, ал.2, пр.2 ГПК в размер на 9539,17 евро. Съобщението е връчено на 10.06.2026 г. С молба вх. № 13030 от 18.06.2026 г. по делото е представена разпечатка на електронен документ, издаден от БНБ – потвърждение на транзакция за сумата от 9539,17 евро по сметката на ВКС за обезпеченията, извършена по нареждане на Т. П. И.. След извършена служебна справка на 19.06.2022 г. се установява, че сумата е постъпила по сметката на ВКС. При тези данни Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение за основателна. Постъпило е дължимото обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК, поради което следва да се постанови исканото спиране на изпълнението. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,