Определение № 2352 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. А. С., чрез адв. С. Каров, против определение № 8382 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1295/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и решаване на въпроса по същество, съобразно изложеното в настоящата и първоинстанционната жалба. В срока по чл. 232 от АПК не са постъпили писмени възражения срещу жалбата от ответната страна – полицейски инспектор при Районно управление (РУ) – Средец на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас Н. М. М.. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но по съображения, различни от наведените в частната жалба. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил жалбата на Г. А. С. срещу отказ за възобновяване на административно производство по заповед за задържане на лице № 269зз-34/07.03.2023 г., заведен под № 269000-3205/02.07.2025 г., издаден от полицейски инспектор при РУ – Средец на ОДМВР – Бургас- Н. М. М.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта за задържане, чието производство по издаване е предмет на процесното искане за възобновяване, не е обжалвана по съдебен ред и е влязла в законна сила, както и че от приложеното по преписката Постановление на прокурор при ОП – Бургас от 09.06.2025 г. е видно, че досъдебно производство № 269 ЗМ 64/2023 г. по описа на РУ – Средец, вх. № 3241/2023 г., ПОР. 59/2023 г. по описа на РП – Бургас, ТО – Средец, образувано за блудствени действия от страна на Г. А. С., е прекратено. Съдът е посочил, че макар процесното Постановление за прекратяване на досъдебното производство на прокурор от РП – Бургас да не е представено пред съда нито от жалбоподателя, нито от административния орган като част от изисканата и приложена по делото административна преписка, фактът на неговото съществуване не се оспорва от страните и поради това изискването му от РП – Бургас не е необходимо. При тези фактически констатации, съдът е извел правните си изводи за неоснователност на жалбата срещу отказа за възобновяване на производството по издаване на заповедта за задържане, като се е мотивирал със съображения за това, че прекратяването на воденото срещу С. наказателно производство за престъпление по чл. 150 от НК, за което данни се съдържат в Постановление от 09.06.2025 г. на прокурор при ОП – Бургас, не представлява ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. В тази връзка съдът е посочил, че Постановление от 09.06.2025 г. на прокурор при ОП – Бургас, на което С. се позовава в заявлението си до органа, подадено на основание чл. 99, т 2 от АПК, не е съществувало към момента на издаването на заповедта за задържане, за да може да се твърди, че е обстоятелство от съществено значение за издаването на акта, което обаче не е можело да бъде известно на страната при решаването на въпроса от административния орган. Препращайки към утвърдената съдебна практика съдът е отбелязал, че под нови факти по смисъла на приложимата разпоредба на чл. 99, т. 2 от АПК следва да се разбират тези факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т.е. да не са включени във фактическия материал при издаването на административния акт. Тези факти следва да са съществували към момента на постановяването на акта, но страната да не е знаела за тях или ако е знаела, да е била в обективна невъзможност да се снабди с доказателствата по установяването им. Тъй като Постановление от 09.06.2025 г. на прокурор при ОП – Бургас е възникнало след издаването на заповедта за задържане, с него не може да се обоснове основателност на искането за възобновяване на административното производство. С тези доводи съдът е отхвърлил жалбата срещу процесния отказ за възобновяване на административното производство, в който решаващият орган, също позовавайки се на представеното копие от Постановление от 09.06.2025 г. на прокурор при ОП – Бургас, е приел, че същото не съставлява ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Определението на Административен съд – Бургас е неправилно. При проверката за законосъобразност на процесния отказ за възобновяване на административното производство първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че компетентният орган се е произнесъл при липса в административната преписка на основно доказателство по спора, но не е отдал необходимото процесуално значение на този пропуск. Доколкото искането за възобновяване на Г. А. С. е мотивирано с факта на прекратяване на образуваното и водено срещу него досъдебно производство № 269 ЗМ 64/2023 г. по описа на РУ – Средец, вх. № 3241/2023 г., ПОР. 59/2023 г. по описа на РП – Бургас, за който факт искателят разполага само с косвени доказателства (представеното копие от Постановление от 09.06.2025 г. на прокурор при ОП – Бургас), сезираният административен орган е следвало да изиска въпросното постановление за прекратяване на досъдебното производство и едва тогава да се произнесе по съществото на спора. Постановление от 09.06.2025 г. на прокурор при ОП – Бургас е с различен предмет, некасаещ прекратяване на наказателното производство срещу Г. А. С., поради което формирането на фактически и правни изводи въз основа на това Постановление с оглед преценката за основателност на искането за възобновяване на производството по заповедта за задържане на Г. А. С. е незаконосъобразно – извършено е при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая (нарушение по чл. 35 от АПК) и при непопълнен доказателствен материал по делото, за което органът разполага с изрична компетентност, която в случая не е била надлежно упражнена (чл. 36, ал. 6 от АПК). Като е отхвърлил жалбата на Г. А. С. срещу така постановения от полицейски инспектор при РУ – Средец на ОДМВР – Бургас незаконосъобразен административен акт, АС – Бургас е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново, с което да бъде отменен като незаконосъобразен отказът за възобновяване на административно производство по заповед за задържане на лице № 269зз-34/07.03.2023 г., заведен под № 269000-3205/02.07.2025 г., издаден от полицейски инспектор при РУ – Средец на ОДМВР – Бургас- Н. М. М., и делото като преписка се върне на административния орган за продължаване на административното производство по искането на Г. А. С. с правно основание чл. 99, т. 2 от АПК, заведено с вх. № 26900-3177/01.07.2025 г., и произнасяне по същество на искането при съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона, дадени в настоящото определение. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение