Определение № 8248 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. срещу Разпореждане №7187 от 03.06.2024 г., в частта му, в която е отхвърлено искането на Н. за предоставяне на правна помощ – за приподписване на касационната му жалба и процесуално представителство в производството по обжалване на Решение №3117/10.05.2024 г., постановено по адм. дело №6695/2023 г. по описа на Административен съд – София - град /АССГ/. Според частния жалбоподател оспореното разпореждане е нищожно/недопустимо, тъй като не е спазена формата „Определение“ и моли касационната инстанция да обяви нищожността му, евентуално - да го обезсили като недопустимо. По изложени в частната жалба съображения за неправилност на разпореждането се иска и отмяна на последното. С горецитирания съдебен акт АССГ е отхвърлил искането на Н. за предоставяне на правна помощ, като е посочил, че предвид освобождаването на Н. от заплащане на държавна такса за касационната жалба не е необходимо приподписването й от адвокат съгласно чл.212, ал.2 от АПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело №6695/2023 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на Н. А. Н. против Решение № ППН-01-360/2021 г. от 20.06.2023 г. на Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/Комисията/. Постановено е Решение №3117/10.05.2024 г. от АССГ, с което жалбата на Н. е отхвърлена и същият е оспорил съдебния акт с касационна жалба. Депозирани са молби от 27.05.2024 г., с които касаторът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по подадената касационна жалба и за предоставяне на правна помощ за приподписването й, както и за процесуално представителство. С Разпореждане № 7187 от 03.06.2024 г. АССГ е отхвърлил искането на Н. за допускане на правна помощ за процесуално представителство и приподписване на касационната жалба против Решение №3117/10.05.2024 г. по адм. дело №6695/2023 г. на АССГ. Правилно е разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането на Н. Н. за предоставяне на правна помощ за приподписване и за процесуално представителство в производството по обжалване на Решение №3117/10.05.2024 г. по адм. дело №6695/2023 г. на АССГ. В настоящия случай, макар и мотивите на АССГ за отхвърляне искането за правна помощ да са изключително кратни, същите сочат на извод, че първоинстанционният съд приема за осъществена втората кумулативно изискуема предпоставка на основанието по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ/ЗПП /липса на средства за заплащане на адвокат/, но приема, че не е налице третата такава – интересите на правосъдието да изискват предоставянето на исканата правна помощ. Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение на АССГ при следните допълващи мотиви: Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ правна помощ се предоставя на посочените лица, в това число и страни по административни дела, когато същите нямат средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието налагат това, като преценката е предоставена на съда. В настоящия случай не е налице третата кумулативна предпоставка от хипотезата на визираната разпоредба, а именно – интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП. При съобразяване с характера на съдебно административното производство като такова, за което по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита и интересите на правосъдието не налагат предоставянето на процесуален представител, правилно съдът е отхвърлил като неоснователно искането. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. За съдебно административните производства по АПК не е уредена задължителна адвокатска защита, поради което приложима е разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП - при изразено желание от страната за предоставяне на правна помощ. В тази хипотеза съдът извършва преценка по искането, като изследва останалите елементи от фактическия състав на основанието, а именно – дали страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП преценката за наличие или липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва въз основа на определени обстоятелства, които са идентични с тези, относими към освобождаването от държавна такса: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства /чл. 23, ал. 3, т. 1-7 от ЗПП/. В АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита, в това число и за производството по оспорване на решенията на КЗЛД, каквото е производството, в което настоящият частен жалбоподател желае да ползва правна помощ. Следователно предоставянето на правна помощ е оставено на преценката на съда, който следва да отчете всички обстоятелства в хипотезата на чл. 23, ал. 2, съответно ал. 3 от ЗПП. В случая, дори и да се признае, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, исканата от него правна помощ се явява неоправдана с оглед интересите на правосъдието. В жалбата на Н. предметът на спора е ясно очертан, формулирани са конкретни оплаквания, направени са искания във връзка с процеса, което води до извод, че за жалбоподателя не биха възникнали съществени затруднения да организира сам защитата си по делото, при това адекватно и ефективно. На съда са служебно известни множество случаи на заведени дела с участието на Н. Н., по които същият се е защитавал сам и с действията си многократно е показвал, че не се нуждае от правна помощ, поради което настоящият съдебен състав намира, че предоставянето на безплатна правна помощ на молителя не би било съизмеримо с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия – обстоятелство, въздигнато в самостоятелно правно основание за отказ да се предостави търсената правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП /арг. в чл. 24, т. 1 от ЗПП/. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че съгласно чл.95 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК по исканията за предоставяне на правна помощ съдът следва да се произнесе с определение. В настоящия случай АССГ се е произнесъл с разпореждане, вместо с определение, което обаче не води до нищожност на съдебния акт само на това основание, тъй като се касае за въпрос, който е разрешен от надлежен състав. Разпореждането е в писмена форма и е подписано от едноличен съдебен състав. Разпореждането не е недопустимо, тъй като е постановено при надлежно сезиране на АССГ с молба за предоставяне на правна помощ от страна в съдебното производство. По изложените съображения, оспореното разпореждане на АССГ, постановено по адм. дело № 6695/2023 г., в частта му, в която е отхвърлено искането на Н. Н. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство и приподписване на касационната жалба против Решение №3117/10.05.2024 г. по адм. дело №6695/2023 г. на АССГ, е правилно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Пето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК