Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 1972/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Я. С. - пълномощник на Т. В. Т., срещу определение № 753 от 02.03.2018 г. по в. гр. д. № 2286/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е отхвърлена молбата на адв. Я. С. за изменение на постановеното по в. гр. д. № 2286/2017 г. въззивно решение № 2656 от 19.12.2017 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 12 246 лв. с ДДС за оказано във въззивното производство безплатно процесуално представителство на ищеца Т. В. Т.. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да остави без уважение молбата на адв. Я. С. - процесуален представител на ищеца Т. В. Т., за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 2286/2017 г. въззивно решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 12 246 лв., Софийски апелативен съд е приел, че по делото не е представен договор между ищеца Т. Т. и процесуалния му представител адв. Я. С. за оказване на безплатна правна защита и съдействие при условията на чл.38 ЗАдв., а само пълномощно, в което не е посочено в коя от хипотезите на чл.38 ЗАдв. ищецът е упълномощил адв. С. да го представлява по делото. Изложени са мотиви за липса на доказателства упълномощителят - ищец да попада сред лицата по чл.38, ал.1 ЗАдв., които имат право да се ползват от безплатна адвокатска защита пред съда и като последица от това разноските за адвокатско възнаграждение да се възлагат в тежест на насрещната страна съобразно чл.38 ЗАдв. Акцентирано е и върху липсата на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в посочения в молбата размер - 12 246 лв. Определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл.36 ЗАдв. постановява, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и неговия клиент, а при липса на договор - по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв. В чл.38 ЗАдв. е предвидена възможност за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени в чл.38, ал.1, т.1 - т.3 ЗАдв. категории лица. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗАдв. и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се заплаща от задължената за разноски страна. Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38 ЗАдв. е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, като последният трябва да е сред лицата, отговарящи на законовите критерии по т.1 - т.3 на чл.38, ал.1 ЗАдв. В развилото се пред Софийски апелативен съд въззивно производство по гр. д. № 2286/2017 г. ищецът Т. В. Т. е представляван от адв. Я. С., който се е легитимирал като пълномощник с представено пред първата инстанция общо пълномощно. С пълномощното Т. Т. е упълномощил адв. С. да го представлява пред съда при условията на чл.38 ЗАдв., но без да посочи в коя от хипотезите на чл.38, ал.1, т.1 - т.3 ЗАдв. извършва упълномощаването, т. е. кое е законовото основание за ползване на безплатна адвокатска защита по делото. До приключване на устните състезания във въззивното производство не е представен договор между Т. Т. и адв. Я. С., отразяващ постигнато съгласие за оказване на безплатна адвокатска защита и съдействие по чл.38 ЗАдв. При отсъствие на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл.38, ал.1, т.1 - т.3 ЗАдв., в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред съда, и за изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже такава защита, няма основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл.38, ал.2 ЗАдв. Като е достигнал до аналогични изводи, Софийски апелативен съд е приложил правилно закона и е постановил законосъобразен съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,