Решение № 2250 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2015 г.

Решение № 2250 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., срещу решение № 1628 от 7.08.2015 г. по адм. дело № 2024 по описа за 2014 г. на административния съд - П. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в конкретно посочена част, поради нарушение на материалния закон и необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Д. С. И. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - П. е бил сезиран с жалба от Д. С. И. срещу ревизионен акт № 241305274 от 28.03.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП. гр. П., потвърден с решение № 581 от 16.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П.. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето по прилагането на ЗДДФЛ за ревизиран период 01.01.2007 г. -31.12.2011 г., както и на КСО и ЗЗО за ревизиран период 1.01.2007 г. -31.12.2010 г. В хода на ревизията е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Ревизираното лице е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като с издадения ревизионен акт са определени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 20 669.60 лв. и лихва за забава в размер на 13 759.39 лв., и за 2011 г. в размер на 37.00 лв. и лихва за забава в размер на 7.21 лв. Определени за и задължения за осигурителни вноски, социални и здравни, по реда на КСО и ЗЗО за 2007 г. и за 2009 г., както и лихви за забава. При обжалването по административен ред този акт е потвърден изцяло. Със сега обжалваното решение този ревизионен акт е отменен в частта за определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 12 451.09 лв. до 20 669.60 лв. и лихва за просрочие върху тази разлика, както и в частта на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 37.00 лв. С решението е отменен ревизионния акт и относно определени задължения за осигурителни вноски, социални и здравни, за 2007 г. и лихви за забава. До посочените размери от 12 451.09 лв. за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., и съответната на тази сума лихва, и както и за задължения за здравни осигуровки за 2009 г. в размер на 11.52 лв. и съответната лихва за забава, жалбата на ревизираното лице е отхвърлена. Касационна жалба е постъпила само от приходната администрация, чрез директора на дирекция "ОДОП" - гр. П., а от ревизираното лице Д. С. И. не е постъпила касационна жалба. Така предмет на касационен контрол в производството пред настоящата инстанция е решението на административния съд - П. в посочената част относно отмяната на ревизионния акт за определено задължение за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 12 451.09 лв. до 20 669.60 лв. и лихвата за просрочие върху тази разлика, както и относно отменените задължения за осигурителни вноски, социални (за ДОО - 2 368.13 лв., за ДЗПО - 665.27 лв.) и здравни (798.33 лв.), по реда на КСО и ЗЗО за 2007 г., както и за лихва за забава, съответна на тези задължения. По делото не е бил спорен въпросът, че лицето е данъчнозадължено лице, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ, същото има регистрирана фирма ЕТ "Дида 95 - Д. К.", която не осъществява дейност през ревизирания период, както и че семейството му е от трима членове. Основните спорни моменти по повод облагането по този ред се свеждат до наличието на едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да бъде осъществено облагането по специалния ред и правилното формиране по размер на пуличеното вземане при законосъобразното определяне на данъчната основа, съответно и на началното салдо. Конкретно по делото това са били и двата спорни момента, които са въведени и като касационни възражения от страна на касатора, както и този относно прилагането на чл. 124а от ДОПК, за времето от преди влизането на тази разпоредба в сила - 15.02.2011 г. Касаторът не оспорва, че по делото се доказва основанието за облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и конкретно това по т. 7 от ал. 1 на тази разпоредба. Оспорва се неправилната според него преценка на административния съд за формираната данъчна основа и конкретно за възприетия метод от страна на органа по приходите за определяне на данъчната основа - помесечно и годишно, както и относно начина на определяне на началното салдо. В мотивите си съдът подробно е посочил по повод на връчено ИПДПОЗЛ какви доказателства са предоставени от ревизираното лице относно реализирани доходи от трудова дейност, от стопанска дейност на фирмата й, когато е била действуваща, както и такива от нетрудова дейност, включително от дарения от баща й, от баба й, както и от заеми. Последните са конкретизирани по размер, заемодател, твърдяно частично връщане и декларирането им по силата на закона от страните по договорите. Конкретно са посочени и заемодателите, съответно количеството върнати суми за спорните години. Съдът подробно е обсъдил и реализираните проверки на тези лица, заемодатели и дадените от някои от тях обяснения, респ. способност да предоставят в заем парични средства, включително и от бащата на ревизираното лице. При анализа на фактите относно предоставянето на заем съдът е посочил изрично, че се обсъждат приходните и разходните средства, като части от паричния поток само за 2007 г., понеже ревизията по специалния ред е само за тази година. По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, което не е оспорено, и според него липсва недостиг, т. е. превишаване на разходите над приходите за ревизираните години.. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде направено уточнение, че ревизията е реализирана по особения ред, като е определено задължение за 2007 г., а именно данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихва за забава, като е приложена и нормата на чл. 124а от ДОПК за определяне на публични вземания за осигурителни вноски, социални и здравни, по реда на КСО и ЗЗО за останалите ревизирани години. Видно е от фактическите констатации, които се съдържат в ревизионния доклад са изготвяни парични потоци за всички ревизирани години, поради което не може да бъде споделен извода на съда за осъществена ревизия по специалния и по общия ред на лицето за отделните посочени по-горе ревизирани години. При формиране на началното салдо за 2007 г. съдът е приел, че се явява доказано получаването на парични суми в размер на 9 900.00 лв., получени през 2006 г. от И. С. И. и на 5 000.00 лв., получени през 2006 г. от Н. С.. След това той подробно е проследил формирането и на приходната част, както и на разходната част от паричния поток за 2007 г., като според него превишението е в размер на 55 344.28 лв., съответно размерът на задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ за тази година възлиза на 12 451.09 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен до тази сума и съответната лихва за 2007 г. и е отменил същият за сумите над тях - за главницата и за лихвата. Настоящият съдебен състав намира, че аргументите на съда относно метода на определяне на годишната и месечна данъчна основа са правилни. Съгласно чл. 15 от ЗДДФЛ данъчната година е календарната година, както съгласно чл. 12, ал. 1 от същия закон, облагаеми са доходите от всички източници, придобити през данъчната година. В разпоредбата на чл. 48 от ЗДДФЛ се посочва, че размерът на данъка се определя върху годишна данъчна основа. Този подход при определяне на данъчната основа чрез отделни източници на доходи, но годишно, е съобразен относно 2007 г. Настоящият съдебен състав намира, че по повод на облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и конкретно относно метода за определяне на годишната данъчна основа и на помесечни данъчни основи, последният прилаган от някои органи по приходите, е налице постоянна съдебна практика, чрез която се потвърждава годишното определяне на данъчната основа за облагане, което е в съответствие с материалноправните разпоредби в ЗДДФЛ, който урежда облагането на доходите на физическите лица. По повод формирането на началното салдо съдът е изложил подробни съображения, като правилно е приел за доказано получаването на заемни парични средства, по повод на които самото ревизирано лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. По повод на цененето на останалите събрани доказателства по повод твърдяно получаване на парични средства в заем, то това е касационен довод относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Такъв не се съдържа в касационната жалба, видно от титулната й част. Във връзка с този спорен момент следва да се отчете, че събирането и цененето на писмени доказателства се обвързва с правилата, уредени в ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, поради което следва да има изричен акт на съда по повод откриване на производството по оспорване. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По повод на касационното възражение относно отмяната на ревизионния акт по повод задължението за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 37.00 лв. за 2011 г., заедно със лихвата за забава в размер на 6.60 лв., по делото не се спори, че това допълнително задължение се определя по повод установени в ревизията доходи от прехвърляне на права или имущество, конкретно на дялове от капитала на "Д. Д." ООД. Административният съд е приел, че дяловете от капитала на дружеството следва да се прехвърлят по тяхната номинална стойност, т. е. в размер на 10.00 лв. за цял, а не по продажна цена (10.74 лв.), както е определил административния орган в ревизията, което е в съответствие с чл. 33 от ЗДДФЛ. Това е така, понеже по делото не се спори, че с оглед на договора за продажба, от проджната цена е 10 лв., т. е. не е налице доход, подлежащ на облагане. Позоваването на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ (виж решение № 13978 от 21.12.2015 г. по адм. дело № 15554/2014 г. на ВАС, първо отделение, докладчик съдия М. С.) по принцип е правилно. В конкретния случай следва да се прецени и обстоятелството, че отношенията между съдружниците са уредени доброволно, като позоваването на чл. 125, ал. 3 от ТЗ не се явява коректно и не са налице данни за избягване на данъчно облагане. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По повод на следващия спорен момент относно начисляване с оспорения ревизионен акт на осигурителни вноски, социални и здравни, върху така определените доходи, по реда на КСО и ЗЗО, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е правилно. Това е и последното касационно възражение относно неправилно приетото според касатора от съда, а именно че нормата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и че тя има действие от датата на влизането й в сила - 15.02.2011 г. По делото е безспорно установено, че ревизираният период е до 2010 г., включително, като Върховният административен съд, ОСС на същия, чрез тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тъл. дело № 3/2015 г. е дал отговор на въпроса за характера на разпоредата и е преодолял противоречивата практика на административните съдилища. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и има действие занапред, от влизането й в сила, поради което в процесния случай неправилно е приложена от административния орган. Решението в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а от ответната страна такива не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение