Определение № 617 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. №22463/27.12.2024г. на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – доктор С. М.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. В. В. от САК, съдържаща искане за изменение на определение №5740/10.12.2024г., постановеното от ВКС по настоящето дело, в частта за разноските. Според молителя, присъдените в полза на ответника по касация М. И. М. разноски в размер на 6 000 лв. са прекомерни, тъй като са направени единствено за изготвяне на отговор на касационната жалба и не кореспондират с действителната правна сложност на делото. Чрез депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата, М. И. М., чрез процесуалния представител адв. А. П. от САК, изразява становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: С определение №5740/10.12.2024г., постановено по настоящото дело, съставът на I г.о. на ВКС не е допуснал до касационно обжалване по подадената от „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – доктор С. М.“ ЕООД касационна жалба въззивно решение №1276/15.11.2023г. по гр. д. №992/2023г. на Софийския градски съд и е присъдил в полза на ответника по касация М. И. М. сумата от 6 000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Допустимо е и направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на сторените от М. И. М. разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото се касае за определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността за първи път да се заяви възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е именно по реда на чл. 248 ГПК чрез искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. От представените по делото договор за правна защита и съдействие, фактура №[ЕГН] и платежно нареждане от 05.03.2024г. се установява, че М. И. М. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. – за изготвяне на отговор на касационната жалба и представителство пред касационната инстанция. При преценката относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено на страната, в чиято полза е разрешен спорът, е необходимо да бъдат взети предвид видът, обемът и количеството на извършените от пълномощника действия, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, направеното възражение за прекомерност се явява основателно, поради което разноските следва да бъдат намалени на 4800лв., доколкото касационното производство се е развило и приключило в своята селективна фаза, действията на процесуалния представител на ответника се изразяват само в изготвянето на отговор на подадената касационна жалба и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Воден от изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение