Определение № 135 от 18.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 470/2009 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на С. Р. Д., МАХМУД Р. РАСИМ и ИВАН АНГЕЛОВ МИТЕВ против разпореждане от 10.07.2009 г. на съдия от Хасковския окръжен съд по ВНОХД № 247/2008 г., с което на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК са били върнати депозираните от тях касационни жалби против постановеното по делото въззивно решение № 111/03.07.2009 г. В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно и необосновано, като съдът е нарушил правата на жалбоподателите за триинстанционно разглеждане на делото. Претендира се отмяна на разпореждането и придвижване на процедурата по обжалване на посоченото решение. Прокурорът от ВПК изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивното решение № 111/03.07.2009 г. Хасковският окръжен съд е изменил първоинстанционнта присъда на РС – Ивайловград, като е извършил преквалификация на деянието, извършено от подсъдимите С. Д. и МАХМУД Р., прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и съответно е намалил наложените на тези двамата подсъдими, а също и на подсъдимия И наказания за посоченото престъпление, ведно с наказанията за престъпление по чл. 131 ал. 2, т. 3, вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, респ. и определеното им общо наказание по реда на чл. 23 ал. 1 от НК. Същевременно е увеличил на основание чл. 24 от НК общите наказания на Д. и РАСИМ. В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. Изложеното дотук ясно информира, че постановения съдебен акт не подлежи на касационна проверка, тъй като не попада в обхвата на посочените в текста на чл. 346 от НПК. Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК по касационен ред могат да бъдат обжалвани само новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен онези с приложение на чл. 78а от НК, какъвто не е случая. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал депозираните касационни жалби, то съдията правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение