Определение № 9670 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. М. М., притежаваща [ЕГН], депозирана чрез адвокат - пълномощник със съдебен адрес гр. София, бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", 85, ет.2, ап.6, против Определение № 32582/18.08.2026 г. на Административен съд София - Град, III отделение, 17 - ти състав, постановено по адм. д. № 10204/2026 г. по описа на този съд. С определението е оставено без уважение искането на М. М. М. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед GPAM №2439570/03.08.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Омуртаг, ОДМВР - Търговище. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Представено е доказателство касателно служебното правоотношениие, характера и специфика на изпълняваната длъжност, връзката между извършваната работа, с психическото здраве и устайчивоист на деца, лишени от родителски грижи. Вследствие липсата на умисъл у санкционираното лице за извършване на нарушението по чл.175, ал.3 ЗДвП, е налице несъставомерност на дейнието. Прилага служебна бележка с изх. № 40/20.08.2026г., издадена от SOS етски селища, в подкрепа на становището, че М. М. е изпълнявала служебните си задължения на две различни локации: гр. София, ж.к. Слатина, ул. "Спътник", №4 и в гр. София, ж.к. "Красно село", ул. Ворино, №1. Моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което на основание чл.166, ал.2 АПК да бъде допуснато спиране изпълнението на обжалваната ЗНПАМ. Насрещната страна - Мл. автоконтрольор към РУ Омуртаг, ОДМВР - Търговище, не е подал възражение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на процесното определение, прецени ЧЖ като допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Административният съд е счел, че искането за спиране е допустимо, защото е направено в хода на съдебното производство, по оспорване на акт, за който е допуснато предварително изпълнение по силата на закона. Анализирал е разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК, предвиждаща, че предварителното изпълнение може да бъде спряно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. По силата на чл.166, ал.4 АПК предварителното изпълнение на административеин акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда при условията на ал.2. В случая е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. "з", подб. "ГГ" ЗДвП, а съгласно текста на чл.172, ал.6 от този закон, подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ. Съдът е посочил в определението си, че в тежест на оспорващия е излагането на конкретни твърдени и представянето на доказателства относно вида, характера и вероятността от настъпване на твърдяните вреди, а така също касателно причинната им връзка с предварителното изпълнение на административния акт. Съдът се е аргументира и с обстоятелството, че е останало недозакано, че притежаването и използването на СУМПС е необходимо условие за изпълнението от М. М. на трудовиде й функции. Според съда не всяко неудобство или затруднение вследствие изпълнението на административния акт съставлява "значителна" или "трудно поправима" вреда по смисъла на законовата разпоредба. Не са посочени конкретния размер и честотата на предполагаемите допълнителни разходи, нито пък доказателства касателно размера на доходите на М.. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Административният съд е фомулирал обосновани и убедителни мотиви, които настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя и към които препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Приложената служебна бележка не променя тези изводи. М. М. може да използва обществен транспорт за достъп в гр. София до нейното работно място. В случая липсват твърдения и доказателства, че М. М. трябва да ползва специален транспорт. Не е доказано колко често и през какви интервали се налага посещение на обектите, в които се намират работните места на М., нито пък са конкретизирани по вид и размер твърдяните вреди. Както е посочил и първоинстанционният съд, затрудненото пътуване до месторабота, при наличието на алтернативна възможност за придвижване с обществен транспорт, съставлява обичайно неудобство от изпълнението на ПАМ. Настоящото производство има различен предмет от производството по оспорване на самия административен акт. По делото правнорелевантно е дали са налице основанията за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, а не дали е извършено деянието. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение