Решение № 6702 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3860/2016 г.

Решение № 6702 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3860/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на О. Х. М., действащ като ЕТ "ОМХ-О. М." чрез адв. А. А. срещу решение № 201/3.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2713/2015 г. по описа на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16000914002759-091-001/24.06.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта потвърдена и изменена с Решение № 737/18.09.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, с изключение на частта, касаеща отказано право на данъчен кредит по 3 бр. данъчни фактури в общ размер на 402.85 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на закона. В жалбата е посочено единствено, че съдебното решение в обжалваната му част противоречи на събраните в хода на ревизията доказателства, в т. ч. и на приетата съдебно-счетоводна експертиза, без да се конкретизира в какво се изразява твърдяното противоречие. Касаторът моли за отмяна на решението. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. П. при ЦУ на НАП, в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- П. е отхвърлил жалбата против Ревизионен акт № Р-16000914002759-091-001/24.06.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта потвърдена с Решение № 737/18.09.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, а именно в частта за непризнат данъчен кредит на стойност 402.85 лв., ведно с лихви в размер на 110.35 лв., за данъчен период м. 09.2012 г.; данък по ЗДДФЛ за 2012 г. - в размер на 420.87 лв. и лихва - 91.96 лв.; ЗОВ за 2012 г. - ДОО - 485.02 лв. и лихви 105.97 лв., ЗО - 303.14 лв. и лихви 6624 лв. и ДЗПО-УПФ -189.46 лв. и лихви 41.39 лв.; ЗОВ за 2013 г. - ДОО 2 154.40 лв. и лихви 262.36 лв., ЗО 1 346.50 лв. и лихви 162.57 лв. и ДЗПО-УПФ 841.56 лв. и лихви 101.60 лв., както и в частта в която РА е изменен с решение № 737/18.09.2015 г., а именно в частта на допълнително начисления ДДС в размер от 13 289.49 лв. намален на 11 630.16 лв., ведно прилежащите лихви от 3 102.56 лв. на 2 667.21 лв., както и по отношение размера на начислените за м. 07.2013 г. лихви от 1.60 лв. на 1.48 лв., вкл. за допълнително установен данък за 2013 г. по чл. 48 ЗДДФЛ от 12 255.33 лв. на 2 764.36 лв. и прилежащи лихви от 1 434.72 лв. на 323.17 лв. За да отхвърли жалбата, съдът се е мотивирал, че оспореният РА е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. От фактическа страна е установено, че едноличният търговец жалбоподателят е страна в облигационни отношения: покупко-продажба на право на строеж и недвижими имоти срещу насрещна престация - извършване на строителна услуга. Изградил е обект жилищна сграда в с. Б., общ. К., като за извършените СМР е издаден Акт /обр. 19/. Възложителят е заплатил на РЛ извършените строителни услуги, като от РЛ са издадени фактури на обща стойност 41 666.65 лв. С предварителни договори РЛ е продало три имота от изграждащия се обект на физически лица, които са превели авансови вноски по банков път, за които не са издадени фактури от ЕТ. При административното обжалване на РА от административния орган са извършени преизчисления на данъчната основа за облагане на РЛ за 2013 г. като себестойността на извършените СМР е намалена, в резултат на което е намален размер на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ от 12 255.33 лв. на 2 764.36 лв. От приходните органи е установено, че РЛ не е осчетоводил коректно разходите от извършените СМР и не е отчел приходи от последващите им продажби. За 2013 г. РЛ не е отразило в приходите си получените 3 бр. имоти по договор от 20.04.2011 г. и приходите от извършените продажби на същите имотите по издадените нот. актове за покупко-продажба. Въз основа на установеното съдът по съществото на спора е приел, че с ревизията правилно е извършено данъчно облагане на РЛ, което обосновава наличието на укрити приходи и възникването на основание за извършване на ревизията по чл. 122 от ДОПК. През ревизираният период по банковата сметка на едноличния търговец са постъпвали суми от три физически лица във връзка с извършени продажби на недвижими имоти, за които ревизираното лице не е издало данъчен документ и не е начислен следващия се размер на косвен данък. Поради неиздаването на фактури и неначисляване на дължимия косвен данък, на основание чл. 86, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 25 от ЗДДС, ревизиращите органи са начислили допълнително ДДС в размер на 13 289.49 лв, намален от решаващия административен орган директора на ОДОП гр. П. на 11 630.16 лв. Решението е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Относно въпроса дали са били налице основанията за ревизия по чл. 122 ДОПК: Анализът на критериите по чл. 122, ал. 2 ДОПК има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения. При анализа за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК, следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. Събраните по делото доказателства, както в административното, така и в съдебното производство налагат извода, че в случая съдът е извършил правилен анализ на относимите обстоятелства, с оглед наличието на основания за определяне на основата за облагане на жалбоподателя по чл. 122 ДОПК. Повод да бъде извършена ревизията по този ред е некоректно осчетоводяване на разходите от извършените СМР и неотчитане на приходите от последващите им продажби. Съдът е анализирал съдържанието на документите, представени по време на ревизията и обосновано е достигнал до извода, че са налице предпоставки за извършване на ревизия при особени случаи, съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Доказателствената тежест в съдебното производство по ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК, е както следва: в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанията по чл. 122 ДОПК и определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА, тъй като за последните, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, има законово уредена презумпция за вярност. Производството следва да се развива по този ред едва след като са надлежно установени предпоставките за това. В конкретния случай с оглед на неговата специфика, в предвид на събраните и преценявани доказателства, включително на заключението по ССЕ, правилно е прието наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Касационната жалба е кратка, и в нея не се излагат конкретни доводи за твърдяното от касатора противоречие на съдебното решение в обжалваната му част със събраните доказателства, в т. ч. и на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Всички твърдения на жалбоподателя са разгледани от първоинстанционният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА в обжалваната му част. При определяне на размера на данъчната основа са обсъдени относимите към конкретния случай обстоятелства, при което също не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение. При формиране на фактическите и правните си изводи съдът не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, поради което касационната инстанция не следва да възпроизвежда правилните констатации и мотиви от първоинстанционното съдебно решение. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА и не са допуснати процесуални нарушения при събиране и анализиране на доказателствата по делото. Постановеното решение, в обжалваната му част, е съобразено с относимите доказателства по делото и приложимото право. Законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата против РА в обжалваната му част, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изхода на спора на ответника по касация следва де се присъдят разноски съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 936 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,