Определение № 3624 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 357/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №2818, постановено на 29.10.2025г. от Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав, е оставена без уважение молба вх.№21941 от 12.08.2025г., подадена от адв.Ш. от САК с искане съдът да допълни разпореждане №3711 от 30.07.2025г. за връщане на частна касационна жалба с вх.№24426 от 26.09.2024г. като присъди разноски - адвокатско възнаграждение за изготвен и представен писмен отговор на върнатата касационна жалба на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Определението е обжалвано от адв. Г. Ц. Ш. и адв.Е. Ч. А. с оплаквания, че е неправилно, необосновано, и незаконосъбразно и с искане да бъде отменено, като в тяхна полза общо бъда присъдени разноски за частно въззивно производство и за частно касационно производство, определни съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и представените списъци по чл. 80 ГПК във връзка с договор за правна защита и съдействие от 14.08.2023г. за безплатно представителство по гр.д.№1067/2017г. на СГС, ГО, 1-9 състав, включително в производствата пред САС и ВКС. Основният довод, който въвеждат, е свързан с обстоятелството, че обжалваното определение е постановено в производство по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а не по чл. 248 ГПК. Поддържат, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е направил разлика между производството по чл. 248 ГПК и производството по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл посочват определение №769/02.05.2018г. по ч.гр.д.2696/2017г. на ІІ т.о. на ВКС и определение №78/02.05.2018г. по ч.гр.д.№1521/2018г. на І г.о. на ВКС. Навеждат довод, че след като производството по обжалване на акт на въззивния съд, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд за изменение на решението му частта за разноските, е самостоятелно производство, то и по правилото на чл. 81 ЗС за това производство разноски се дължат. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът „Бългериън пропърти девелопмънтс“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.С. Н. Б., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Навежда довод, че дори по реда на обжалването, при произнасянето по реда на чл. 248 ГПК съдът не се произнася по самостоятелен правен въпрос, а единствено разрешава спора за разноските в рамките на производството по делото и в този смисъл не формира самостоятелен изход на спора, доколкото евентуалната отговорност за разноски следва общия изход на основния спор. Поддържа тезата, че разноски в производство по чл. 248 ГПК не се присъждат, за да не се допуска това производство, целта на което е единствено да бъде разрешен процесуалният спор относно дължимостта и размера на разноските по главното производство, да генерира нови задължения за разноските. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. За да приеме, че подадената от адв.А. молба е неоснователна, тричленният състав на САС е изложил съображения, че според практиката на ВКС, посочена в определението, в производство по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат, тъй като същото има несамостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски - в него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава наличие на ново основание за отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. И тъй като целта на производството е да се разреши процесуалният спор относно дължимостта на разноските и размера им, не следва да се допуска провеждането му да генерира нови задължения за разноски. Посочено е, че това е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК и когато то приключва с въззивно определение след връщане на частна касационна жалба, в който смисъл е определение №3116/17.06.2025г. по ч.гр.д.№2024/2025г. на ІІІ г.о. на ВКС. Тази теза се поддържа и от ответника в настоящето частно производство, докато жалбоподателката, позовавайки се на посочените в жалбата актове на тричленни състави на ГК и ТК на ВКС, счита същата за неправилна. Преценявайки основателността на частната жалба, настоящият състав на І г.о. на ВКС констатира, че въпросът дали се присъждат разноски в производство по обжалване на постановен по реда на чл. 248, ал. 3, изречение първо ГПК съдебен акт (независимо дали се обжалва определение на първоинстанционен съд или определение, с което въззивен съд се произнася по подадена частна жалба срещу акта по чл. 48, ал. 3, изречение първо ГПК), се разрешава противоречиво от тричленни състави на ГК и ТК на ВКС. Така в определение №78 от 02.05.2018г. по ч.гр.д.№1521/2018г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са изложени съображения, че съгласно чл. 81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноските; че определението по чл. 248 ГПК няма характер на акт по чл.81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство, вкл. доколкото изменението или допълването на основния съдебен акт не е предпоставено от поведението на другата страна, за да възникне за нея право на разноски. Но е прието, че това разрешение не се отнася до съдебния акт, постановен по реда на чл. 274, ал.2 ГПК по жалба срещу определението по чл. 248 ГПК и че разноски следва да бъдат присъдени както за производството по въззивното частно гражданско дело, така и за производството по частното касационно гражданско дело. Становище в същия смисъл е изразено и в определение №769 от 15.12.2017г. по ч.т.д.№2696/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, в което мотивите на въззивния съд, че доколкото изменението /допълването/ на решението /определението/ в частта за разноските не е причинено от поведение на противната страна, както и че определението по чл.248 ГПК няма характер на завършващ производството по делото акт и по искането не се дължи държавна такса, не се дължи и присъждане на разноски на частния жалбоподател, включително такива по чл.38 ал.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ, са приети за принципно правилни, но за неотносими към производство по чл.274 ал.1 ГПК, образувано пред въззивния съд по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК. Изложени са съображения, че с постановяване на акт по съществото на частната жалба, въззивното частно производство е приключено и нормата на чл.81 ГПК намира приложение в случая, независимо, че спорът е относно разноски, дължими за първата инстанция. По същите съображения са присъдени разноски и за производството пред ВКС. Наред с това тричленни състави, произнасяйки се по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по частна касационна жалба, подадена срещу определение на въззивен съд, съдържащо произнасяне по частна жалба срещу определение, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 248, ал. 3, изречение първо ГПК, са присъждали разноски в съответствие с изхода на спора по дължимостта на разноските. Така с определение №645 от 07.11.2017г., постановено по ч.т.д.№2628/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, след като не е допуснато касационно обжалване на решение № 1676/12.07.2017 г., по гр. д. № 5086/2016 г. по описа на САС, в частта му, имаща характер на определение, с която след отмяна на определение от 2.08.2016 г. по гр. д. № 4108/2015 г. на СГС, е осъдена Й. К. да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., Й. К. К. е осъдена да заплати на дружеството-ответник по частната касационна жалба разноските за частното касационно производство. Разноски са присъдени и в производството по ч.гр.д.№2800/2015г. на І г.о. на ВКС, образувано по подадена частна жалба срещу определение, с което е била оставена без уважение молба за допълване на съдебен акт в частта му за разноските. Приемайки, че частната жалба е основателна, съставът е присъдил в полза на жалбоподателя разноските, направени в производството пред ВКС. В постановени от тричленни състави на ГК и ТК на ВКС определения по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, се застъпва и противоположното становище, а именно, че и в производство по обжалване на акт, постановен по реда на чл. 248, ал. 3, изречение първо ГПК, разноски не се присъждат. Така в определение №579 от 26.06.2020г. по гр.д.№1342/2020г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, но съдържащо произнасяне и по подадена частна жалба срещу постановено от въззивния съд определение по чл. 248 ГПК, е прието, че след като не се дължат разноски в производството по чл. 248 от ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Становище в същия смисъл е изразено и в определение №387 от 14.08.2019г. по ч.т.д.№1669/2019г. на І т.о. на ВКС, както и в определение №3116 от 17.06.2025г. по ч.гр.д.№2024/2025г. на ІІІ г.о. на ВКС. В определение №387 от 14.08.2019г. по ч.т.д.№1669/2019г. на І т.о. на ВКС е изразено принципното становище, че след като не се дължат разноски в производството по чл.248 ГПК (в какъвто смисъл е практиката на ВКС, посочена в определението), то няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт. И тъй като основният спорен въпрос по настоящето дело е дали се присъждат разноски в производство по обжалване на постановен по реда на чл. 248, ал. 3, изречение първо съдебен акт, настоящият състав приема, че производството по делото следва да бъде спряно и по реда на чл. 292 ГПК бъде сезирано Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на ВКС с предложение за постановяване на тълкувателно решение по противоречиво разрешавания правен въпрос. Въпреки че преимуществено тричленните състави на ГК и ТК на ВКС се произнасят по този въпрос в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, според настоящия състав произнасянето по поставения въпрос с тълкувателно решение е необходимо, доколкото при наличието на противоречиви становища, изразявани в постановени от ВКС актове липсва каквато и да е предвидимост при произнасянето по подадени частни жалби срещу актовете по чл. 248, ал. 3, изречение първо ГПК както от въззивните съдилища, така и от ВКС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение