Определение № 139 от 13.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 1599/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Стил Трейд“ ООД срещу определение №11659/14.05.2019г. по в.гр.д.№4219/2018г., с което СГС на основание чл.248 ГПК изменя въззивното решение по делото в частта за разноските, като осъжда „Стил Трейд“ ООД да плати на „Глобимпекс“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000 лева разноски във въззивното производство /адвокатски хонорар за изготвяне на отговор и процесуално представителство срещу подадената от „Стил Трейд“ ООД въззивна жалба/. Ответникът „Глобимпекс“ ЕООД оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С обжалваното определение въззивният съд по реда на чл.248 ГПК изменя въззивното решение в частта за разноските, като осъжда „Стил Трейд“ ООД да плати на „Глобимпекс“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000 лева разноски във въззивното производство за адвокатски хонорар за изготвяне на отговор и процесуално представителство срещу подадената от „Стил Трейд“ ООД въззивна жалба. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неправилност на съдебния акт. В последното открито съдебно заседание „Глобимпекс“ ЕООД е направило искане за присъждане на разноски, като е представило списък по чл.80 ГПК и доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева за процесуално представителство и защита както по въззивната жалба на „Стил Трейд“ ООД, така и по въззивната жалба на самото дружество /ищец по насрещния иск/. Доколкото не е разграничен размерът на договореното възнаграждение за процесуалното представителство по двете жалби, които са с еднакъв материален интерес, следва да се приеме, че половината от сумата е договорена като възнаграждение за процесуално представителство по едната жалба, а другата половина- по другата. Вярно е, че съгласно чл.36 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, но е необосновано твърдението на жалбоподателя, че размерът на това възнаграждение не зависи от цената на иска. С Наредба №1 от 09.07.2004г. са регламентирани минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за изчисление е именно материалният интерес по делата /чл.7/. С оглед изложеното и предвид изхода на спора, правилно въззивният съд е присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Глобимпекс“ ЕООД, в качеството му на ответник по жалбата на „Стил Трейд“ ООД, разноски в размер на 1000 лева /адв.възнаграждение/. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди като правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение