Определение № 83 от 03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 133/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Т. Л., чрез процесуален представител, срещу Определение № Р-50129 от 20.10.2022г. по т.д. № 747/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане № 97/04.05.2022г., постановено по т.д. № 747/2021г. по описа на ВКС. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с общностното право и по-конкретно Директива 93/13 ЕИО, поради незачитане правата му на „потребител“, ползващ се с по-високи нива на защита, поради приетото, че се счита за по-слаба страна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, в настоящия състав, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да приеме неоснователност на искането на Р. Т. Л., чрез адв. С.М., за възстановяване на срока за обжалване на преграждащия касационното обжалване акт, съставът на ВКС е приел, че грешката на процесуалния представител при разчитане на датата на получаване на съобщението, с което му е връчен подлежащ на обжалване съдебен акт, не представлява особено и непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Обжалваният акт е постановен в производство по реда на чл.64 ГПК по повод сезиране на съда с молба на адв. С. М., процесуален представител на касатора Р. Т. Л., за възстановяване на основание чл.64, ал.2 ГПК на срока за обжалване на определението на първия касационен състав за оставяне без разглеждане на касационни жалби вх.№ 14997/01.08.2019г. и вх.№ 22997/18.12.2019г., подадени от Р. Т. Л. срещу Решение № 1541/25.06.2019г. по в.гр.д. № 1292/19г. на Апелативен съд –София. С Разпореждане № 97/04.05.2022г. е върната частна жалба вх.№ 3760/27.04.2022г. на Р. Т. Л., чрез адв. С. М., срещу горепосоченото Определение № 64 от 24.03.2022г., поради просрочие – съобщението до жалбоподателя, с което е уведомен за постановеното на 24.03.2022г. определение е връчено на адв. М. на 14.04.2022г., едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 21.04.2022г. – работен ден, а частната жалба е подадена на 26.04.2022г. В атакувания акт първият състав на ВКС изрично е съобразил, че разпореждането за връщане на частна жалба вх.№ 3760/27.04.2022г. е връчено на адв. М. на 18.05.2022г., не е обжалвано и е влязло в сила. Решаващият извод на съда, че грешката на процесуалния представител при разчитане на получаване на съобщението, с което му е връчен подлежащ на обжалване съдебен акт, вместо на 14 .04.2022г., е възприето - 16 .04.2022г., не представлява особено и непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64ГПК, напълно се споделя от настоящия състав. Правилно съдът е приел, че допуснати от страната или процесуалният й представител грешка, заблуда, както и други субективни възприятия, усещания, преживявания, довели до пропускането на срока, не могат да се квалифицират като особено и непредвидено обстоятелство, доколкото няма характеристиката на внезапно възникнал и неочакван факт, обективно препятствал извършването в срок на съответното процесуално действие, и то въпреки положената добросъвестност и грижа за добро водене на процеса. При ясно и четливо изписана дата на получаване – 14.04.2022г., по което обстоятелство няма оплаквания, възприемането й като 16.04.2022г. от процесуалния представител на страната, е въпрос на субективно възприятие, което е извън предвидените в чл.64, ал.2 ГПК по изключение обстоятелства. Позоваването на общностното право, уреждащо материята за защита на потребителите, и по-конкретно на Директива 93/13/ЕИО, е неотносимо за производството по чл.64 ГПК, тъй като същото не е обусловено от преценка на факти и обстоятелства, имащи отношение към потребителското качество на молителя /частен жалбоподател/. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл.77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС д.т. в размер на 15.00 лв. за настоящото производство. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия,