Определение № 20 от 16.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 102/2021 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение №52/25.01.21 г., постановено от И.Ф. административния ръководител-председател на Районен съд-Ловеч /ЛчРС/, с което е прекратено производството по Н.О.Х.Д.8/21 г. и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, с оглед разглеждането му по същество. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, установи следното: Съгласно приложените материали е видно, че съдиите от РС-Ловеч са се отвели от разглеждане на делото, изтъквайки предпоставки по чл.29,ал.2 НПК поради това, че подсъдимият Н. Л. Б. е адвокат от АК-Ловеч, явяващ се като защитник по дела и намиращ се в колегиални отношения с магистратите от съдебния район. От формална гледна точка действията на съдебния състав на ЛчРС намират опора в закона /с изключение на един съдия, разгледал делото и постановил присъда, отменена от ОС-Плевен, на който при предишен отвод делото е било изпратено от ВКС за разглеждане като въззивна инстанция/. Очевидно поради казаното са налице предпоставките на чл.43,т.3 НПК и първоинстанционното производство следва да бъде възложено за разглеждане и решаване на районен съд, териториално близък до ЛчРС, който същевременно да е извън съдебния район на ОС-Ловеч, предвид наличните отводи поради упражняваната от подсъдимия адвокатска професия в същия окръг. Такъв е РС-Плевен. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,