Определение № 6639 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД, представлявано от М. Р., с която се иска изменение на решение № 2534 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 9368/2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Твърди се, че на ДФЗ са присъдени разноски без данни относно размера на адвокатския хонорар, платен само на един адвокат. От ответника по молбата за изменение на съдебното решение – Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния представител адвокат Пачаманов, е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователността на искането. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че искането е допустимо, като подадено от надлежна страна и в определените за това срокове. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд е оставил в сила решение № 4128 от 20.06.2023 г., постановено по адм. дело № 6192/2021 по описа на Административен съд - София-град и е осъдил "Ню Проджектс Консулт" да заплати на Държавен фонд "Земеделие", разноски по делото в размер на 18 322,30 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. В мотивите си съдът изрично е приел по отношение на разноските, че при този резултат на спора в полза на ответника „Държавен фонд „земеделие“ се следват разноски за касационната инстанция. Обсъдил е направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но е приел същото за неоснователно. Настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта, относно присъдените разноски. В производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само въз основа на направено искане и при допусната грешка или пропуск при присъждането им. В случая такива не са налице. Съдът е присъдил разноските, поискани от страната, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и които са доказани по размер от представените договор за правни услуги от 30.08.2023г., фактура № 4078/30.08.2023г. и извлечение от банкова сметка. Представените доказателства установяват, че уговореното възнаграждение в размер на 15 268,58 лева без ДДС, е уговорено за един адвокат (чл.5.01. от договора). Възнаграждението и дължимият върху него ДДС в общ размер на 18 322, 30 лева е заплатено напълно по банков път. Цената на предявените искове с правно основание чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ е 265 464,53 лева. Съдът изрично е посочил, че съобразно тази цена, възнаграждението за един адвокат се явява определено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ., бр. 88 от 2022 г.). Изчислено съобразно посочената норма и при съобразяване на цената на предявените от „Ню проджектс консулт“ искове, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 15 268,58 лева, какъвто е и уговореният между страните размер. Това е мотивирало съда да приеме, че уговореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно, поради което не са налице основания за намаляването му. В случая не е налице грешка или пропуск, поради която съдът да измени решението си. Предвид гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение