Определение № 5943 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4784/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Л. К., срещу Разпореждане № 262655/02.10.2025 г. по в. гр. д. № 16 480/2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната му жалба срещу онази част от Решение № 260264/04.07.2025 г. по в. гр. д. № 16 480/2019 г. на Софийски градски съд, в която след потвърждаване на Решение № 148617/24.06.2019 г., постановено по гр. д. № 49908/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в, са отхвърлени предявените от него срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишна фирма "ЧЕЗ Разпределение България" АД) частични искове с правни основания чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 44 от Общите условия и чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 250 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 39 590 лв. – дължима неустойка поради продължителното прекъсване на достъпа до ЕРМ по вина на електроразпределителното предприятие, дължима за периода от 18.08.2015 г. до 04.05.2018 г., евентуално като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от неизпълнението на сключения между тях при общи условия договор. Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, тъй като от значение за преценката подлежи ли на обжалване въззивното решение била не цената на частичния иск, а размерът на цялото вземане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване, и е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С Решение № 260264/04.07.2025 г. по в. гр. д. № 16 480/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено Решение № 148617/24.06.2019 г., постановено по гр. д. № 49908/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в, с което са отхвърлени предявени от В. Л. К.: срещу "Електрохолд Продажби" ЕАД (с предишна фирма "ЧЕЗ Електро България" АД) обективно кумулативно и при условията на евентуалност съединени осъдителни искове с правни основания чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 30 от Общите условия на "Електрохолд Продажби" ЕАД (с предишна фирма "ЧЕЗ Електро България" АД) и чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД, за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19 800 лв., представляваща дължима неустойка за нерегламентирано прекъсване продажбата на ел. енергия за периода от 18.08.2015 г. до 04.05.2018 г., евентуално като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на неизпълнението на сключения между страните при общи условия договор за оставка и продажба на ел. енергия; и срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишна фирма "ЧЕЗ Разпределение България" АД) частични искове с правни основания чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 44 от Общите условия и чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 250 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 39 590 лв. – дължима неустойка поради продължителното прекъсване на достъпа до ЕРМ по вина на електроразпределителното предприятие, дължима за периода от 18.08.2015 г. до 04.05.2018 г., евентуално като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от неизпълнението на сключения между тях при общи условия договор. Срещу въззивното решение е депозирана касационна жалба, при администрирането на която СГС е констатирал, че тя е отчасти недопустима с оглед цената на частичните искове, по които било постановено въззивното решение. Ето защо разпоредил връщането й в обсъжданата част. Разпореждането е правилно. Цената на предявения частичен иск в размер на 1 250 лв. обуславя недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната от жалбоподателя част. Неоснователен е доводът му за обратното. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване меродавна е цената на частичния иск, а не пълният размер на паричното вземане, в който смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,