Определение № 3228 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4236/2025 г.

Производството е по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК. Постъпили са молби от Н. Г. Ц. – ответник по касационната жалба, подадени чрез адв. М. В., както следва: молба с вх. № 6797 от 01.04.2026 г. с правно основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 1313 от 17.03.2026 г. по гр. д. № 4236/2025 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2844 от 18.06.2025 г. по в. гр. дело № 2758/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, и молба с вх. № 6798 от 01.04.2026 г. с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на същото определение в частта за разноските. В молбата с правно основание чл. 247 ГПК молителката поддържа, че в диспозитива на горепосоченото определение № 1313 от 17.03.2026 г., обжалваното пред ВКС въззивно решение е посочено погрешно като решение № 2844 от 18.06.2025 г., вместо с действителния му номер – решение № 844 от 18.06.2025 г., при което е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, и моли допуснатата очевидна фактическа грешка да бъде поправена. В молбата с правно основание чл. 248 ГПК Ц. поддържа, че съдът не се е произнесъл по своевременно направеното от нея с отговора на касационната жалба искане за присъждане на сторените в касационното производство разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване, поради което моли определението по чл. 288 ГПК да бъде изменено, евентуално допълнено, в частта досежно разноските, като й бъде присъдена сумата 22 122 лв. с включен ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение във фазата по допускане на касационното обжалване. Касаторите И. И. А. и А. Н. А., чрез адв. Д. П., в депозирано писмено становище молят молбата по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение, евентуално възнаграждението да бъде присъдено в минимален размер, като правят възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбите по чл. 247 ГПК и 248 ГПК са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което са допустими. По направеното искане по чл. 247 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: По реда на чл. 247, ал. 1 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. В настоящия случай, от извършената служебна проверка по делото се установява, че в мотивите и диспозитива на определението, съдът е посочил друг номер на решението, което се обжалва - № 2844/18.06.2025 г., вместо правилния номер - 844/18.06.2025 г. С оглед на това молбата по чл. 247 ГПК е основателна и допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. По направеното искане по чл. 248 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: С определение № 1313 от 17.03.2026 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, но съдът не се е произнесъл по искането на ответницата по касационната жалба за присъждане на сторените от нея съдебно – деловодни разноски. От материалите по делото се установява, че с подадения в законоустановения срок отговор на касационната жалба Н. Г. Ц. е направила изрично искане за присъждане на разноските за касационното производство, като е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025 г., сключен с Адвокатско дружество „К. и Г.“, фактура № 4801 от 10.10.2025 г. и авизо за получен банков превод от 10.10.2025 г., от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение за защитата в касационното производство в размер на 22 122 лв., с включен ДДС, е реално заплатено по банков път по сметката на адвокатското дружество. С оглед изхода на касационното производство – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, ответницата по касационната жалба има право на сторените от нея разноски, поради което молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението в частта за разноските е основателна. Относно възражението на касаторите за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът съобразява, че същото е своевременно направено – със становището по молбата по чл. 248 ГПК, доколкото производството по чл. 288 ГПК протича в закрито заседание. Разгледано по същество, възражението е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, а могат да служат само като ориентир при определяне на размера на дължимите разноски, като съдът може да определи и възнаграждение под тях. В случая делото се отличава с фактическа и правна сложност и висок материален интерес (600 000 лв.), но касационното производство е приключило във фазата по селекция на касационната жалба по чл. 288 ГПК, в закрито заседание, без събиране на доказателства, като осъществената от процесуалния представител на ответницата защита се изчерпва с изготвянето на отговор на касационната жалба, в който в значителна част са възпроизведени защитните доводи, поддържани от страната във въззивното производство. Съобразявайки обема на реално положения труд и извършените процесуални действия в касационната инстанция, настоящият състав намира, че заплатеното възнаграждение в размер на 22 122 лв., с включен ДДС, е прекомерно и следва да бъде намалено до 6 000 лв., с включен ДДС, равностойни на 3 067. 75 евро, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и на осъществената процесуална защита. По изложените съображения, определение № 1313 от 17.03.2026 г. следва да бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК досежно номера на въззивното решение и допълнено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, като в полза на Н. Г. Ц. бъде присъдена сумата 3 067. 75 евро – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение