Решение № 69 от 25.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 260/2009 г.

Решение № 69 от 25.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 260/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Б. е. АД, гр. П. против решение № 276/5.01.2009 г. по гр. дело № 474/2008 г. на Окръжен съд Я. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение. Ответникът Ф. НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В Б., гр. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, затова настоява да се остави без уважение. Въззивното решение е допуснато на касационно обжалване, с определение № 829/21.08.2009 г. по гр. дело № 260/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният съд обсъди касационните доводи, представляващи отменителни основания, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение № 697 от 30.09.2008 г. по гр. дело № 880/2008 г. на Районен съд Я., в частта, с която е уважен ревандикационния иск на Ф. на научно-техническите съюзи, гр. С., по отношение на недвижим имот, представляващ трафопост, попадащ в сграда с идентификатор 87374.538.1, с площ от 109 кв. м., находящ се в гр. Я., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност. Съобразявайки правните норми на ЗЕЕЕ (отм.), както и тези на действащия Закон за енергетиката, относно правата на собствениците и ползвателите на енергийни обекти, за какъвто приел процесния недвижим имот, въззивният съд е установил, че при отсъствие на доказано право на ползване, или реализирано изкупуване от страна на ответника "ЕВН"АД- П., по отношение на него не намират приложение законовите правила, относно сервитутите за енергийните обекти, поради което носител на правото на собственост върху обекта е ищецът, който може да го защити успешно с иска по чл. 108 ЗС, в какъвто смисъл районният съд се е произнесъл, като го е уважил. Касационният съд не споделя изложените правни изводи. Видно от представените писмени доказателства сградата, в която се намира процесния трафопост е приета и въведена в действие, с приемателен протокол обр. 16 от 29.05.1980 г., по отношение на която сграда е прието, че е собственост на "Д", гр. Я., с влязло в сила решение № 7/16.07.1996 г. по гр. дело № 671/1994 г. на Я. окръжен съд. Към този момент е в сила Закон за електростопанството /ДВ, бр. 95/1975 г. -ДВ, бр. 64/1999 г./, според който електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост /чл. 2 ЗЕ/. С влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ДВ, бр. 64/1999 г./ за енергийните предприятия възникват вещни права на безвъзмездно ползване на части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата /чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ/. А разпоредбата на чл. 60 от същия закон регламентира създаването на сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти, по силата на този закон. С влизане в сила на Закона за енергийната ефективност процесният обект, като съществуващ енергиен обект не е променил своя статут, създаден с предходните закони: Закон за електростопанството /ЗЕ/ и Закон за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/, поради което правото на собственост относно този обект съществува отделно от правото на собственост върху сградата и по отношение на него ищецът не е доказал материалноправната си легитимация, една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Водим от горните съображения, касационният съд счете, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, а искът по чл. 108 ЗС като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли с присъждане на разноските за всички инстанции, които са в размер на 926 лева, от които сумата 780 лева представлява юрисконсултско възнаграждение, затова ВКС на РБ, II-ро г. о.