Определение № 5942 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Ю. С., подадена чрез адвокат М. Чилова против протоколно определение от 17.04.2025 г., постановено по административно дело № 126/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № 1219/02.12.2020 г. на Кмета на Община Кърджали и производството по делото е прекратено. По изложени в частната жалба доводи за неправилност на съдебното определение се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна, Кмет на Община Кърджали не е изразил становище по спора. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустимата, като подадена от надлежно легитимирана страна и при спазване на срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество я намира за основателна. С оспорената пред административния съд заповед е наредено премахването на незаконен строеж „Гараж“, изграден в неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия на [населено място], общ. Кърджали. Според съставения констативен акт, предхождащ издаването на заповедта, собственик и извършител на строежа е оспорващият Р. Ю. С.. За да остави без разглеждане жалбата му и прекрати производството по делото, първостепенният съд се е позовал на Констативен протокол от 11.01.2021 г., съставен от служители при Община Кърджали, според който процесният строеж е премахнат доброволно от извършителя му. Настоящият съд не споделя извода за липсата на правен интерес от оспорването на заповедта. Обстоятелството, че заповедта е изпълнена чрез премахване на строежа преди влизането й в сила не лишава оспорващия в качеството му на адресат на административния акт от правен интерес да я оспори по реда на чл. 215 ЗУТ. Правният интерес е породен от възникналото посредством заповедта задължение по премахване на строежа, като без значение е, че същото е изпълнено в последствие, тъй като при евентуално успешно оспорване от страна на жалбоподателя, той би придобил право на обезщетение за вреди от незаконосъобразния акт. Съдебното определение е постановено при неправилно приложение закона, поради което следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение