Решение № 5378 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3398/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 7273 от 23.02.2026г., постановено по адм. д. № 11079 / 2025г. Административен съд – София град, трето отделение, 71-ви състав, е отменил по жалба на А. В. М., [ЕГН], от гр.София, [улица], [адрес], ревизионен акт № Р - 22221322005652 – 091 - 001/29.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение 1170/17.08.2023г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 3 617,91лв. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчни периоди от 2019г. до 2021г. в размер на 3 114,11лв. и лихви за забава в размер на 1 264,06лв. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1126евро. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. И. Василева. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба А. В. М., [ЕГН], от гр.София, [улица], [адрес], чрез процесуалния си представител адв.К. Панова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – София град е отменил по жалба на А. В. М., [ЕГН], от гр.София, [улица], [адрес], ревизионен акт № Р - 22221322005652 – 091 - 001/29.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение 1170/17.08.2023г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 3 617,91лв. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчни периоди от 2019г. до 2021г. в размер на 3 114,11лв. и лихви за забава в размер на 1 264,06лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените заповеди във връзка с провеждането им, съставените ревизионен доклад и акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията. На отделен ред подробно са описани установените факти и обстоятелства относно констатациите, че за ревизираните периоди лицето е изпращач, подател и получател на наложени платежи и парични преводи чрез“Еконт Експрес“ ООД, дадените писмени обяснения от ревизираното лице. На отделен ред са описани и установените факти и обстоятелства, свързани с установяването на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, свързани с констатациите, че за посочените периоди лицето е получавало банкови преводи от физически и юридически лица. На отделен ред първоинстанционният съд е описал и възраженията на ревизираното лице по отделните пунктове на съставения ревизионен акт, както и проведеното административно оспорване, при което ревизионният акт е бил потвърден. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предвидената в закона форма, съдържа факти и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Отбелязано е, че съставените документи в хода на ревизията, както и ревизионният акт са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. След това първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. Мотивите в тази насока са изложени на л.39 и сл. от първоинстанционното дело /решението няма собствена номерация на страниците, към която да бъде правено препращане/. Систематизирани за нуждите на настоящето производство, същите се свеждат до следното: 1. Отбелязано е, че с ревизионният акт са установени задължения за годишен и авансов данък за дейност като едноличен търговец по ЗДДФЛ и за данък върху гоздишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. 2. Посочено е още, че ревизионното производство е проведено при условията на чл.122 и сл. ДОПК, като са направени констатации за наличие на хипотеза по чл.122,ал.1, т.2 ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи. В тази връзка е дадено тълкуване на относимите разпоредби от закона относно провеждане на ревизията по особения ред, доказателствената стойност на констатациите на ревизионния акт, начина на определяне на данъчната основа, редът за оспорване и разпределяне на доказателствената тежест и прочие. 3. Решаващият съд е приел, че при провеждане на ревизията не са спазени изискванията на чл.124,ал.1 и ал.4 ДОПК, като изводи в тази насока се съдържат и в решението на директора на Д „ОДОП“ – София. 4. Изложени са мотиви относно това защо първоинстанционният съд приема, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват наличието на основанието, посочено в ревизионния акт – хипотеза по чл.122,ал.1, т.2. В тази насока е прието следното: Обект на облагане е реализираният доход и в този смисъл в ревизионното производство следва да бъде установено по несъмнен начин, че ревизираното лице е получавало доходи от продажба на стоки. Фактическите констатации са направени единствено въз основа на получените справки и обобщени данни в табличен вид на „Еконт Експрес“ ЕООД. Не са представени първични счетоводни документи и други доказателства, които дават основание да се приеме, че оформените документи за приети пратки в офисите на куриерското дружество представляват продажби, чиято реализация е осъществявана от ревизираното лице посредством договорени условия с крайния получател. Дори да се приеме за доказано, че именно А. М. е получил суми от парични преводи и по наложен платеж в офиси на „Еконт Експрес“ ЕООД, то липсват основания за изплащането. От съществено значение за установяване получаването на приходи са документите, изходящи от доставчика и получателя по сделките, които следва да отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Представената в таблични форми информация от "Еконт Експрес" ЕООД, подписана с електронен подпис на представител на дружеството, на която са се позовали органите по приходите, не представлява счетоводен документ. Доколкото съдържа вторична, обобщена информация, представена от трето лице, за проверка на обективността и достоверността на данните, е следвало да бъдат представени и първичните документи, въз основа на които е съставена – разходни касови ордери, товарителници и др. Представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето лице, в който се възпроизвежда съдържание на други документи, не е достатъчно, за да обоснове доказателствено констатациите в РА, с оглед и оспорването им от жалбоподателя. Липсата на първични счетоводни документи или на други доказателства в подкрепа на обобщената информация предоставена от "Еконт Експрес" ЕООД, не дава основание да се приеме за обоснован изводът на органите по приходите за извършвана от жалбоподателя по занятие електронна търговия със стоки. Направено е и позоваване на практика на Върховния административен съд. 5. На основание изложеното е обоснован извод, че представените от „Еконт Експрес“ ЕООД обобщени данни и копия на електронни изявления за изплатени суми на жалбоподателя, на които са се позовали органите по приходите, при липса на първични счетоводни документи, а и на други доказателства послужили за съставянето им, не дава основание да се ползват като доказателство за формиране на размера на доходи от продажба на стоки. Отбелязано е, че според предоставените данни за получаване/изпращане на доставки на стоки, както и при изплащане на суми по наложен платеж и парични преводи са оформяни редица документи – товарителници, разходни касови ордери, разписки, които могат да бъдат писмени доказателства, съгласно разпоредбите на чл. 49 от ДОПК и чл. 178 и сл. от ГПК, но не са представени не само в ревизионното производство, а и в настоящото. Прието е, че изплащането на суми в полза на физическо лице при липса на първични документи – товарителници и други доказателства, не дава основание да бъде възприета тезата, че основанието за получаване на средствата е именно осъществявана търговска дейност, доколкото само и единствено от представената информация от трето лице, не може да се установи фактът, че се касае за плащане от конкретен контрагент – получател на доставка на стока. Според първоинстанционния съд, от значение за установяване на основанието за получените суми, както и на извършването на продажба на стоки, са документите, оформени от доставчика и получателя по сделката, но такива не са приложени сред събраните доказателства в ревизионното производство. Отбелязано е, че не са събрани доказателства и за регистриран от жалбоподателя електронен магазин, посредством който да са договаряни условията за реализация на стоките, а доколкото липсват данни и за техния произход, не е установено как и дали е осъществявано фактическото им предаване във владение на жалбоподателя преди извършването на последващи разпоредителни действия с цел получаване на доходи. 6. На отделен ред е посочено, че промяната на основанието за облагане, извършена с решението на директора на Д"ОДОП" също предпоставя изначално категорично установяване на осъществявана търговска дейност по смисъла на чл. 1 от ТЗ, каквито доказателства, според настоящия съдебен състав в процесното ревизионно производство не са събрани. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, което обосновава необходимостта от неговата отмяна. Решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснато нарушение на закона. В касационната жалба на директора на Д“ ОДОП“ – София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отменителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства не обосновават констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотеза по чл.122,ал.1, т.2 ДОПК, съответно провеждане на ревизията по особения ред, което обосновава отмяна на издадения ревизионен акт. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Със заповедта за възлагане на ревизия № Р – 22221322005652 - 020 – 001/25.10.2022г. е разпоредено извършване на ревизия на физическото лице А. В. М. за установяване на задължени за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за ДДС за периодите от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. При извършена справка в информационните масиви на НАП относно „Доставени пратки с наложен платеж от пощенски оператор“ е установено, че през ревизираните периоди А. М. е изпращач, подател и получател на наложени платежи и парични преводи чрез „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК 117047646. Към ревизионното производство са присъединени данни от извършена преди него проверка, приключила с протокол № П – 22221322063111 – 073 – 001/27.01.2022г., като в хода на същата проверяваното лице е посочило, за времето от 01.01.2019г. до 13.04.2020г. е изпращал пердета, дрехи, чанти, обувки, аксесоари и други стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД до различни получатели на територията на страната, като стоките са изпращани с наложени платежи, като сумите по платежите също са получавани от него, като тази дейност не е извършвал лично, а от името и за сметка на „Енгинай 777“ ЕООД, ЕИК 206241540, със собственик С. Н. Й.. В сходен смисъл са и обясненията на ревизираното лице дадени в хода на ревизионното производство. Органите по приходите не са кредитирали така дадените обяснения от ревизираното лице със следните аргументи: 1. Въпросното дружество „Енгинай 777“ ЕООД е регистрирано на 29.0.2020г., а преобладаващите пратки с изпращач А. М. са преди регистрацията му, като след тази дата има само няколко пратки – през м.10.2020г. в размер на 2 283,40лв. и през м.03 и 04 на 2021г. за 790лв. 2. Даденото пълномощно от управителя на „Енгинай 777“ ЕООД С. Н. Й. на ревизираното лице не е нотариално заверено, в него не е посочено от името на кое дружество се упълномощава лицето. 3. В хода на ревизията е установено, че са налице пощенски пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД, които А. М. е изпращал за „Енгинай 777“ ЕООД за периодите от 08.10.2020г. до 12.03.2021г., като получените наложни платежи не са обложени, от което се следва, че ревизираното лице е наясно как се изпраща пратка от името на трето лице. На основание гореизложеното е обоснован извод, че за ревизираните периоди А. М. е извършвал търговска дейност по смисъла на чл.1 ТЗ, реализирал е доходи от продажба на стоки, изпращани до клиенти с куриерско дружесдтво „Еконт Експрес“ ООД, които доходи не са декларирани и обложени по ЗДДФЛ. За доход са взети изплатените наложени платежи и пари в брой само за пратки с изпращач А. М., както и получените по банков път суми, които могат да се отнесат към извършваната дейност с вписано основание за превода – получена стока, като за 2019г. са установени доходи от такава дейност в размер на 9 528,90лв., за 2020г. в размер на 21 943, 70лв. и за 2021г. общо 890лв. При определяне на данъчната основа е взета по аналог надценката от 304% по идентична търговия извършвана от „Енгинай 777“ ЕООД и са приспаднати разходите за куриерски услуги. Определен е облагаем доход както следва: за 2019г. 6 084,75лв.; за 2020г. – 14 287,62лв. и за 2021г. – 388,39лв., върху който са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ както следва: за 2019г. – 912,71лв.; за 2020г. – 2 143,14лв. и за 2021г. – 58,26лв. ведно със съответни лихви за забава. По отношение на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в хода на ревизията е установено, че ревизираното лице за процесните периоди е имало две банкови сметки, като по тях са получени преводи с недоказано основание както следва: - за 2019г. – 107,25лв.; за 2020г. – 11 875,98лв. и за 2021г. – 24 195,74лв. Според дадени писмени обяснения от задълженото лице, част от сумите са му дадени от негови роднини – брат, братовчед - тогава, когато е имал нужда; друга част от сумите са дадени от лица, негови познати от времето, когато е работил в чужбина, и са му давани при необходимост; трети суми са давани от юридически лица, с които е имал търговски отношения в чужбина, някои от лицата давали суми са клиенти на „Енгинай 777“ ЕООД. Органите по приходите са приели, че представените от задълженото лице разписки за част от сумите нямат доказателствена стойност, поради което така получените суми по банков път съставляват облагаем доход по смисъла на чл.35,т.6 ЗДДФЛ както следва – за 2019г. – 107,25лв.; за 2020г. – 11 875,98лв. и за 2021г. – 24 195,74лв., върху който е приложена ставка 10% и са определени задължения както следва: за 2019г. – 10, 73лв.; за 2020г. – 1187,60лв. и за 2021г. – 2 419, 58лв. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен. По същество същите са обосновани с това, че фактическите констатации за извършвана търговска дейност и получени приходи от нея са получени единствено само въз основа на представените в хода на ревизионното производство справка и обобщени данни в таблични форми от „Еконт Експрес“ ООД. Според решаващия съд липсват представени първични счетоводни документи и други доказателства, които да установяват, че оформените документи за пратки в офисите на куриерското дружество представляват стоки за продажба, чиято реализация е осъществена от ревизираното лице посредством предварително договорени условия с крайния получател. В допълнение е посочено, че предоставената в табличен вид информация от „Еконт Експрес“ ООД не представлява счетоводен документ, и не е в състояние да обоснове доказателствените констатации на ревизионния акт за извършвана по занятие електронно търговия от задълженото лице. По отношение на определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ върху суми получени по банковите сметки на ревизираното лице за процесните данъчни периоди в първоинстанционното решение не са изложени мотиви. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд, като ги намира за необосновани на фактите по делото и изградени в противоречие с материалния закон. От събраните в хода на ревизията доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин факта на извършваната от ревизираното лице търговска дейност, поради което констатациите на ревизиращите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК намират подкрепа в доказателствата по делото, констатациите на ревизионния акт се ползват с доказателствената сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК, като същите не са опровергани от задълженото лице. С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че данъчната основа за облагане на задълженията за посочените данъчни периоди е определена правилно при съобразяване на относимите разпоредби на ЗДДФЛ. Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция в тази насока са следните: На първо място не могат да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд по отношение на доказателствената сила на доказателствата представени от куриерското дружество "Еконт Експрес" ООД. По делото няма спор, че предмет на ревизията са задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2019г., 2020г.и 2021г. Това обстоятелство е от значение за вида документи, които са издавани от въпросният пощенски оператор през годините, които могат да служат за документиране на извършваната стопанска дейност. До началото на 2018 г. извършваната от пощенския оператор стопанска дейност по куриерски доставки е документирана чрез издаването на документи на хартиен носител, същите не са съставяни като електронни документи. Поради това при поискването им от органите по приходите в хода на ревизията същите е следвало да бъдат представени или в оригинал или под формата на официално заверен препис, като неизпълнението на това изискване има за последица изграждането на извод, че същите не съставляват годно доказателство за изградените въз основа на тях констатации за извършване на стопанска дейност от ревизираното лице. В този смисъл и съдебната практика на съдилищата, в това число цитираните в първоинстанционното решение дела на ВАС. Не по този начин стоят нещата след 01.01.2018 г., когато за извършваната куриерска дейност дружеството пристъпва към документирането й чрез съставяне на документи на електронен носител. По настоящето дело, както и по много други аналогични дела пред съдилищата, основният спорен въпрос между страните е дали представените от третото неучастващо по делото лице документи за дейността след 2018 г. са електронни документи и дали възпроизведеното в тях съдържание на първични счетоводни документи съставлява годно и достатъчно доказателство, върху което да се градят констатациите на ревизиращите органи. Настоящата съдебна инстанция намира, че на този въпрос следва да бъде даден положителен отговор. Представеното от страна на пощенския оператор "Електронно изявление", представлява генерирани справки от информационната система за управление на основната дейност на дружеството. Генерирането на този тип справки се осъществява от профил в системата, който има администраторски права и чрез въвеждането на различни условия, уточняващи какво следва да бъде генерирано като краен резултат / име на клиент, период на справката, офис на услугата и прочие/. Входните данни за генериране на справките се вземат от централната база данни на дружеството, която съхранява информацията в табличен вид. Въпросните данни не се създават и съхраняват на хартиен носител, а се създават в цифров вид под формата на база данни, генерирани от информационната система на дружеството при приемане/предаване на пратки, както и за получени наложени падежи по тях. По тази причина те няма как да бъдат представени като оригинали по делото, а се представят под формата на справки. Подписите върху тях са цифрови изображения на собственоръчно положен подпис върху таблети с капацитивни екрани / които чрез регистрация на промяна на електрическото напрежение на повърхността им чрез докосване или движение с пръст или друг предмет го трансферират в изображение на екрана/ и се съхраняват като записи за всяко "Електронно изявление". За формата на тези изявления са приложими разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). Същите са съставени, като "електронен документ" по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Доколкото изявленията не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. При отчитане действието на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен само, ако това е изрично уговорено в отношенията между страните, а това е уговорено в действащите за този период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставян от "Еконт Експрес" ООД, съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги. Всъщност услугата "наложен платеж" се изразява в доставянето на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума /§ 1, т. 12 ДР ЗПУ /Закон за пощенските услуги/. В този смисъл в практиката на ВАС е решение № 3120 от 25.03.2025 г. на първо отделение, постановено по адм. д. № 10490/2024 г., постановено по аналогична фактическа обстановка. Фактът на изпращаните пратки и получените суми не се отрича в дадените писмени обяснения на задълженото лице. По делото няма откритото производство по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК по оспорване на въпросните "електронни изявления". Принципно задълженото лице не отрича получаването на посочените по ревизионния акт суми, като единствено прави възражение, че е извършвал дейност по пълномощие на управителя „Енгинай 777“ ЕООД. По изложените по-горе мотиви така направените възражения са недоказани, като в тази насока следва да бъдат споделени аргументите посочени в решението на директора на Д“ОДОП“ – София. Предвид изложеното следва да бъде прието, че събраните в хода на ревизията доказателства установяват по несъмнен начин, че задълженото лице е извършвало системно доставки на стоки, изпращани на клиентите чрез пощенския оператор "Еконт Експрес" ООД, срещу което е получавало определени суми /наложни падежи/. Доколкото в случая не става въпрос за единични и спорадични доставки, а за масови такива, правилно са изградени констатации, че става въпрос за извършвана от задълженото лице търговска дейност по занятие. За тази дейност при условията на чл. 53, ал. 1 ТЗ и ЗСч. е следвало да бъде водено счетоводство, отразяващо движението на имуществото на търговското предприятие. За получените доходи от дейността лицето е било длъжно да подава и съответната годишна данъчна декларация – чл. 50 ЗДДФЛ. Извършването на дейността и не спазването на изискванията, свързани с нейното документиране и деклариране покрива не само хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, но и на т. 4 и 7 от същата разпоредба, съответно обосновава провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. С ревизионния акт са установени и задължения на физическото лице за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ върху суми получени по банковите сметки на ревизираното лице за процесните данъчни периоди. По отношение на тях А. М. не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите, че въпросните суми съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 35,т.6 ЗДДФЛ. Както бе вече посочено, по отношение на тази част от спора първоинстанционното решение не съдържа мотиви. На основание гореизложеното следва да бъде обоснован извод, че издаденият от органи по приходите при ТД на НАП – Варна ревизионен акт № Р - 22221322005652 – 091 - 001/29.05.2023г., потвърден с Решение 1170/17.08.2023г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя А. В. М., [ЕГН], от гр.София, [улица], [адрес], са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 3 617,91лв. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчни периоди от 2019г. до 2021г. в размер на 3 114,11лв. и лихви за забава в размер на 1 264,06лв., е в съответствие на доказателствата по делото и при съблюдаване на материалния закон. Като е приел друго и е отменил същия като незаконосъобразен, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на А. В. М. против посочения ревизионен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответника по касация А. В. М. следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ – София, разноски по делото за всички съдебни инстанции общо в размер на 1 421, 12евро. Въпросната сума включва по 562,22евро юрисконсултско възнаграждение при разглеждане на спора по адм.д. № 9577/23г. по описа на АССГ и адм.д. № 7179/24г. по описа на ВАС, по 100евро юрисконсултско възнаграждение при разглеждане на спора по адм.д. № 11079/25г. по описа на АССГ и по настоящето дело, както 96,68евро заплатена държавна такса за касационно оспорване по двете жалби. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,