Определение № 1197 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1872/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Земеделска кооперация за производство и услуги „Ф. Т.“ – [населено място] могили, за отмяна на решение от 06.11.2020 г., постановено по гр.д. № 9/2020 г. на Беленски районен съд. В молбата се твърди, че с решението, чиято отмяна се иска, ( потвърдено с решение на Русенски окръжен съд ), кооперацията е осъдена да предостави на ищеца П. С. П. Договора за правно обслужване, сключен между ЗКПУ„Ф. Т.“ и адвокат А. Г., както и разходно-оправдателните счетоводни документи, с които са изплащани сумите по договора за абонаментно обслужване за периода от 2014 г. до 2018 г. включително. В молбата се сочи, че с Постановление от 23.12.2021 г. на Р. окръжна прокуратура по преп. №2536/3021 г. е отказано да се образува досъдебно производство по повод жалба на В. К. и П. П., в което постановление е отразено, че не е установено да са били сключвани договори за абонаментно обслужване между ЗКПУ„Ф. Т.“ и адвокат А. Г. за периода от 2014 г. до 2018 г. включително. Отделно се твърди, че при материалната проверка, извършена от органите на НАП, обхващаща периода от 2015 г. до 2018 г., е установено, че между ЗКПУ„Ф. Т.“ и адвокат А. Г. има сключен договор за правна защита и съдействие от 24.07.2015 г. Сочи се, че при проверката е установено също, че през процесния период е имало и сключен консултантски договор между кооперацията и изпълнителя „Труд консулт“ ЕООД, като с допълнително споразумение от 29.05.2024 г. изпълнителят е бил заместен от „Труд консулт 2014“ ЕООД с управител Д. Г.. Според молителя от протокола за направената справка на НАП и от проверката на Р. ОП са събрани достатъчно доказателства за вида на договорите на кооперацията с адвокат Г.. Сочи се, че констатациите в прокурорското постановление от 23.12.2021 г. и в протокола за проверка на НАП са явяват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото пред Беленски районен съд. Иска се отмяна на решението от 06.11.2020 г. по гр.д. № 9/2020 г. на Беленски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от Русенски окръжен съд. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на молбата от П. С. П., в който се поддържа, че същата е недопустима, а при условията на евентуалност – че е неоснователна. Сочи се, че доколкото първоинстанционното решение е обжалвано, предмет на молбата би следвало да бъде въззивното решение, а не това на районния съд, чиято отмяна се иска. Излагат се доводи, че посочените от молителя като нови доказателства - Постановление на РОП от 23.12.2021 г. и Протокол от проверка на ТД на НАП-В. ( който не е представен с молбата за отмяна), касаят данни, които са били известни на представляващия ЗКПУ„Ф. Т.“ И. А. още в началото на 2022 г. Твърди се, че И. А. е подал сигнал срещу П. П. за набедяване в Окръжна прокуратура – Русе през месец юни 2022 г., от което следва, че към този момент А. е бил запознат с резултата от извършената проверка. В тази връзка се прави възражение, че молбата е подадена след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. На последно място в отговора се излагат съображения за неоснователност на молбата за отмяна като се подчертава, че в случая Постановлението на РОП от 23.12.2021 г. и проверката на ТД на НАП-В. не са нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които да не са могли да бъдат известни на кооперацията или тя да не е могла да се снабди своевременно. Иска се молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение, с присъждане на разноски за производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, произнасяйки се в закрито заседание по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 ал. 1 ГПК, намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Въз основа на искова молба на П. С. П. срещу ЗКПУ„Ф. Т.“ е било образувано гр.д. №9/2020 г. по описа на Беленски районен съд. С исковата молба ищецът в качеството му на член-кооператор на основание чл.60 ЗК е поискал ответната кооперация да бъде осъдена да му предостави документи и информация, включително договори и разходни документи за направените разходи за адвокатски услуги за периода 2014 г. – 2018 г. Във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и съобразявайки се с полученото междувременно от кооперацията писмо изх. №2/10.01.2020 г., в което председателят И. А. е посочил, че „ако анализирате предмета на договора за абонаментно правно обслужване ще установите, че по него не се заплаща за всяка отделна конкретна юридическа работа или консултация, а е договорено ежемесечно правно обслужване“, с молба от 14.01.2020 г. ( в т. 3) П. П. е уточнил, че претендира ответната кооперация да му предостави Договора за абонаментно правно обслужване, сключен между ЗКПУ„Ф. Т.“ и адвокат А. Г., както и разходооправдателните документи, с които са изплащани сумите по договора за периода от 2014 г. до 2018 г., включително. Чрез процесуалния си представител с отговора на исковата молба, депозиран на 03.06.2020 г., кооперацията е потвърдила наличието на договор за абонаментно обслужване. С решение № 260048/06.11.2020 г., постановено по гр.д. № 9/2020 г. на Беленски районен съд, са уважени исковете на П. П., включително и претенцията да му бъде предоставен от ответника копие от Договора за абонаментно правно обслужване, сключен между ЗКПУ„Ф. Т.“ и адвокат А. Г., както и разходооправдателните документи, изхождащи от ЗКПУ„Ф. Т.“, с които са изплащани сумите по договора за периода от 2014 г. до 2018 г. С решение №16/04.03.2021 г. по образуваното по жалба на ЗКПУ„Ф. Т.“ в.гр.д. № 81/2021г. на Русенски окръжен съд, въззивният състав е потвърдил решението на Беленски районен съд в частта му, с която ЗКПУ„Ф. Т.“ е осъдена на предаде на П. П. процесния договор за абонаментно правно обслужване и разходно- оправдателните документи, свързани с него. С определение №493/28.07.2021 г. по т.д. №1908/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №16/04.03.2021 г. по в.гр.д. №81/2021г. на Русенски окръжен съд. От обстоятелствената част на молбата за отмяна и с оглед искането на молителя, а именно: след отмяната делото да бъде върнато за ново разглеждане от Русенския окръжен съд, е ясно, че с молбата на ЗКПУ„Ф. Т.“ се иска отмяна на решение №16/04.03.2021 г. по в.гр.д. №81/2021г. на Русенски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 260048/06.11.2020 г. по гр.д. № 9/2020 г. на Беленски районен съд, с което кооперацията е осъдена на предаде на П. П. Договор за абонаментно правно обслужване, сключен между ЗКПУ„Ф. Т.“ и адвокат А. Г. и разходооправдателните документи, свързани с него. В тази връзка допуснатата неточност в молбата за отмяна, касаеща искането за отмяна на решението от 06.11.2020 г. по гр.д. № 9/2020 г. на Беленски районен съд, сама по себе си не обуславя нито нередовност, нито недопустимост на молбата. Съгласно указанията, дадени в т.10 от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като в този случай ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. По аналогичен начин е решен въпросът за допустимостта в т.16 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк..д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, към което препращат мотивите към т. 10 от ТР №7/31.07.2017 г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, където се приема, че преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. В настоящия случай от обстоятелствената част на молбата за отмяна може да се направи „a priori“ – без да се обсъждат доказателствата по делото, извод, че молбата за отмяна не покрива нито едно от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд. Твърдението на молителя, „ че констатациите на ТД НАП В. и Постановлението на РОП за отказ да се образува досъдебно производство, се явяват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаване на дело №9/2020 г. на Беленски районен съд“, сочи на визирано от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които да не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната да не е могла да се снабди своевременно. Твърдението на молителя, че Постановлението на Р. ОП и Протоколът от проверката на НАП В. (непредставен с молбата) са нови доказателства от значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно, не може са обоснове наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото това са новосъздадени доказателства, които не се съществували към датата на приключване на устните състезания (26.02.2021 г.) пред въззивната инстанция. Ако тези доказателства се представят от молителя, за да се обоснове тезата, че чрез тях се откриват нови обстоятелства от значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, то отново - „a priori“, не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като договорът (договорите) между кооперацията и адвокат А. Г. се съхранява/т в ЗКПУ„Ф. Т.“ и не е могло да не бъдат известни на молителя по време на производството по иска на П. П. по чл. 60 ЗК. Съвсем отделен е въпросът, че с отговора на исковата молба ответната кооперация е посочила, че има договор за абонаментно правно обслужване, каквато информация е предоставила на ищеца с писмен отговор от 10.01.2020 г. на председателя на кооперацията И. А.. По изложените по-горе съображения и с оглед постановките в т. 10 от от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разгрлеждане. Доколкото изложените в молбата фактически твърдения не обуславят възможност за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК, събирането на доказателства за установяването на тези твърдения се явява безпредметно. Недопустимостта на молбата в хипотезата на т. 10 от ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС изключва необходимостта от обсъждане на другите възражения на П. П. за недопустимост на молбата и в частност на твърденията, че е просрочен тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК и че Постановлението на Р. ОП и Протоколът от проверката на НАП В. не могат да установяват обстоятелства от значение за делото. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ЗКПУ„Ф. Т.“ следва да бъде осъдена да заплати на П. П. разноски в размер на сумата от 1 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,