Определение № 7825 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 424/2025 г.

Производството е по реда на чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). С молба от 11.06.2025 г., подадена от адв. Т. Караджова - пълномощник на „ЗИК – Пловдив“ ООД - гр. Пловдив, е поискано да бъде допълнено решението, постановено по адм. дело № 424/2025 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение, в частта му за разноските за първата инстанция. В същата се твърди, че при постановяване на решението си съдът се е произнесъл по разноските пред касационната инстанция, но не по направено искане за присъждане на разноските пред първата инстанция. След постъпване на молбата, съдът, при спазване на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК е изпратил на насрещната страна съобщение за исканото допълване или изменение с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Такова е постъпило от пълномощника на директора на ТП на НОИ Пловдив, в което счита молбата за неоснователна. Върховният административен съд - шесто отделение намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд - тричленен състав на шесто отделение, е отменил решение №9937/15.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1760/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и вместо него постановил решение, с което е отменил Решение № 2153-15-182 от 01.07.2024г. на Директор на ТП НОИ – Пловдив и потвърдени с него Задължителни предписания № ЗИ-1-15-01584167 от 25.04.2024г. на главен инспектор по осигуряването в ТП НОИ – Пловдив, с които на „ЗИК – Пловдив“ ООД е вменено задължение да коригира данни, съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за В. Ц. С., за периода от м.01.2020г. до м.02.2024г., като е осъдил Националният осигурителен институт със седалище гр. София да заплати на „ЗИК – Пловдив“ ООД, ЕИК 200511833, сумата от 700,00 лева, представляваща направени разноски по делото за касационната инстанция. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Пред настоящата съдебна инстанция, процесуалният представител на търговеца - касационен жалбоподател, е предявил претенцията си за присъждане на направените разноски в настоящото производство с касационната жалба. Това искане е възпроизведено в молба от 22.04.2025 г., като е поискано да бъдат присъдени направените разноски по делото. Доколкото с тази молба не е ограничено искането за разноски само за касационната инстанция, следва да се направи извод, че се претендират всички разноски по делото. Действително представен е списък за разноските по чл.80 от ГПК само за тези пред касационната инстанция, но списък на разноските е представен и пред първоинстанционния съда, в който са посочени тези направени в първата инстанция. От представените писмени доказателства е видно, че претендираните разноски пред първата инстанция са направени - касаторът е ползвал и заплатил на упълномощения процесуален представител адв. Караджова възнаграждение в размер на 500 лева по първоинстанционното дело и е внесъл държавна такса от 50 лв.. Ето защо, искането на касационния жалбоподател за допълване на процесното решение и присъждане на направените разноски в размер общо на 550 лева пред първата инстанция следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 144 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,