Решение № 158 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 644/2009 г.

Решение № 158 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 644/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 1. ГПК. Образувано е по касационна жалба С. Д. С. и Л. С. С. срещу решение № 279 от 17.06.2008 г. по гр. дело № 541/08. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.07.2007 г. по гр. д. 26926/2006 г. на Софийски районен съд По същество са отхвърлени искове на касаторите за обезщетение на неимуществени вреди от действия на ответницата С с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуална незаконосъобразност при въззивното разглеждане на делото, в съществено процесуално нарушение не са допуснати поискани доказателства, в това число допустими и относими свидетелски показания . Съображения са развити в жалбата. Ответницата С. М. И. оспорва жалбата в писмен отговор . С определение № 529 от 22.05.2009 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по процесуалноправния въпрос за основанията, при които въззивния съд отказва да допусне поискани от страната доказателства с общия довод за неотносимост, за случай при който ищецът не е осигурил пред първа инстанция допуснати му свидетели . В обжалваното решение Софийски градски съд на свой ред е разгледал искове за обезщетение на неимуществени вреди, предявени от двамата касатори в качество им на преживял съпруг и дъщеря на починалата на 19.02.2002 г. Л. И. С. - Н. Софийски районен съд е отхвърлил иска поради неангажиране на доказателства за нито един от правно релевантните факти, включително в подкрепа на твърденията, че починалата е била съпруга на ищеца и майка на ищцата . При последвалото инстанционно обжалване, от въззивния съд е поискано да постанови лично явяване на ответницата по реда на чл. 114 от ГПК (отм), да бъде задължена последната да представи документи, които в свое писмено обяснение по полицейска проверка е заявила, че има, да се допусне техническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, преразпит на свидетелка М, чиито показания са били вече снети пред Софийски районен съд, както и да се допуснат двама свидетели за обстоятелствата по "насилствено заграбване на владението и измамливите твърдения на ответницата "за които действия има твърдение да са причинили нервно пренапрежение у починалата, предизвикало инсулт . Въззивният не е допуснал доказателствата с общ довод за неотносимост, а отхвърлянето на иска е потвърдено с решаващ мотив за недоказаност, както на деянието, така и на конкретната неимуществена вреда. Не са били представени доказателства починалата да е в родствени връзки с някой от ищците, както и доказателства нейната смърт да им е причинила тежка загуба, болки и душевни страдания. При основанието на чл. 290 вр. чл. 291, т. 1 от ГПК, по изведения от изложението на касаторите процесуален въпрос за основанията, при които въззивният съд отказва да допусне поискани пред тази инстанция доказателства, Върховен касационен съд намира следното: Съгласно приложимият към настоящето въззивно производство процесуален закон, поисканите пред този съд доказателства следва да отговарят на общото условие да са относими и допустими, по аргумент от 111, чл. 127 и сл. и чл. 211 на ГПК (отм) . В константната практика на ВС на РБ и ВКС е изяснено, че относимостта е свързана с обстоятелства от значение за спора и подлежащи на доказване, а не с преценка по същество. Гласни доказателства се допускат за възприети от свидетели факти, но не и за това свидетелят да дава оценка на нечие поведение, изявление или документ, както в случая е било поискано по отношение на вече разпитваната св. И доказателствени средства са експертните заключения, дадени по други дела и съответна експертиза е допустима само ако съдът прецени наличието на въпрос, за изясняването на който са необходими специални знания в конкретния случай . В своята преценка по реда на чл. 205, ал. 1 от ГПК въззивният съд е дал противоречиво на тази практика разрешение единствено по отношение на недопуснатите до разпит двама свидетели, с които ищцовата страна е искала да установи обстоятелствата по "насилствено заграбване на владението и измамливите твърдения на ответницата". Гласните доказателства са били относими към деянието като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност и допустими пред въззивната инстанция, макар ищцовата страна да не е осигурила явяването на свидетелите пред първоинстанционния съд . В този смисъл съдилищата следва да отчитат съображението, изведено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК: допустимо е неразпитаните пред първа инстанция свидетели е да бъдат доведени и изслушани от въззивния съд, ако са посочени за относими факти и ако са необходими с оглед защитната позиция на страната . Допускането им не следва да бъде отклонявано предвид преценка на "същественото им значение за изхода на делото" по смисъла на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК, ако те са допустими и относими . Независимо от гореизложеното и с оглед посоченото от касаторите основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, допуснатото процесуално нарушение във връзка с отказа да се допуснат свидетели за установяване на посочените факти, Върховен касационен съд не приема за съществено в настоящия случай. Независимо какви показания ще се снемат от свидетелите по въпроса, изтъкнат като основание за допускането им, крайният извод за неоснователност на иска няма да бъде променен. Същото се отнася и за обясненията, които ответницата би дала по реда на чл. 114 от ГПК или за медицинското заключение по въпроса има ли зависимост между състоянието на нервно пренапрежение и причината за смъртта на Л. С. (мозъчен кръвоизлив) и каква е тази зависимост, ако въззивният съд евентуално бе преценил за необходимо изслушването на СМЕ . В тежест на ищците по иска е да установят не само действията на ответницата, но и своята вреда. При положение, че доказателства в тази насока липсват ангажирани, макар искът да е бил отхвърлен на това основание от първостепенния съд, крайният извод на въззивния съд следва да бъде споделен . Следва да се добави, че поддържаните като основание на иска факти, независимо от доказването им, поначало не могат да обосноват извод за пряка причинност на връзката между тях . Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Неоснователно е искането на касаторите делото да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд единствено предвид изтъкнатото процесуално нарушение, щом и при повторното разглеждане на спора пред въззивен съд няма да са допустими доказателства извън изключенията по чл. 218з ал. 3 от ГПК. Следва да се присъдят установените от ответницата и поискани в настоящето производство разноски, в размер на 600 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.