Определение № 406 от 31.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. против решение № 62 от 9.04.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №4 по описа за 2024 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №531 от 29.11.2023 г. по гр. д. №1766 по описа за 2022 г. на Ловешкия районен съд, пети граждански състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр. за признаване за установено, че твърдените от касатора действия и бездействия на администрацията на затвора в [населено място] за периода от 1.6.2019 г. до 03.04.2014 г. представляват дискриминационно поведение и да бъде осъдена ГД „ИН“ да преустанови дискриминационното поведение и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни дискриминационни действия и бездействия.

Касаторът твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност при преценката на събраните по делото доказателства и необоснованост на правните изводи за следните относими към правния спор обстоятелства:

1. Съдът се е произнесъл по различен период от посочения от касатора-вместо за претендирания период от 12.08.2015 г.-22.09.2022 г. е отхвърлил исковете за нарушения за времето от 1.06.2009 г.-3.04.2014 г.

2. Съдът е пренебрегнал представеното от ищеца решение № 26 от 10.01.2024 г. по адм д. № 1283/2022 г. на Административен съд София област, произнесено по сходна фактическа обстановка, обхващаща периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. в затвора в [населено място] за същата група със същия режим на изтърпяване на наказанието, с което по отношение на друго лице-Г. В. подобен иск е бил уважен.

3. Съдът е присъдил на ГД „Изпълнение на наказанията“ 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, без ответната страна да е представлявана по делото.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ застъпва становището, че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

М. С. е изложил в исковата си молба и уточненията, че при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място] продължава да бъде държан в изолация. Срещу него се упражнява тормоз, като периодично през два до четири месеца е местен в различни килии, и то с хора, с които има конфликти и е декларирал, че не може да съжителства. Тъй като си търси правата, за да бъде сломен, му се налагат безпричинно различни административни наказания и е подлаган на неоснователни обиски. Другите затворници биват подлагани на обиски много по-рядко от него. По този начин, понеже е по-грамотен, с български произход и предприема действия по защита на правата си, е поставян от администрацията на затвора в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите затворници, които изтърпяват наказанията си доживотен затвор без замяна и/или доживотен затвор при същия строг режим. Неизвеждането му от зоната с повишена сигурност влече за него редица лишения-не може да участва в спортни мероприятия, в трудови дейности и квалификационни курсове и в обособеното училище в затвора. Ето защо е поискал да бъде установено, че спрямо него се извършват дискриминационни действия, да бъде осъдена Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ да преустанови нарушенията и да заплати сумата 30 000 лв./изменена на 44 000 лв./, представляваща обезщетение за причинените от нарушенията неимуществени вреди за периода от 13.07.1999 г. до предявяване на исковата молба-3.04.2014 г. В публичното съдебно заседание пред Ловешкия административен съд на 11.06.2015 г. ищецът е оттеглил иска си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода преди 1.06.2009 г. и е допуснато съответното изменение. След като Ловешкият административен съд е постановил решение, което е било отменено от Върховния административен съд и делото е върнато на друг състав на административния съд, е била повдигната препирня за подведомственост. По тази препирня с определение № 49 от 30.11.2022 г. по дело № 52/2022 г. смесен състав на ВКС и ВАС е определил, че компетентен да разгледа предявените искове е Ловешкият районен съд съгласно указанията на ТП №1 от 16.01.2019 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, тъй като те са с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.

Ловешкият районен съд е приел, че не се установява ищецът да е неравно третиран в сравнение с лишените от свобода, изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, които са настанени в зоната с повишена сигурност. Напротив, от събраните доказателства е видно, че всички в тази зона са били еднакво третирани съобразно действащата нормативна уредба. Затворниците имат възможност да общуват, да имат престой на открито и да пазаруват от лавката. Ищецът в свободното си време рисува картини, участва в изложби, посещава библиотека и редовно си взема литература за четене, включва се в различни художествено-творчески дейности, спортува по време на престоя на открито. Неизвеждането на ищеца в общи помещения не е проява на дискриминация от страна на администрацията на затвора, а е резултат от цялостна преценка на неговата личност, която не е дала основание за извеждането му от зоната с повишена сигурност и настаняване в общи помещения. Не се доказва също ищецът да е поставян в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите затворници със същата присъда, като са му налагани безпричинно наказания, често е разместван в различни килии и са му били извършвани неоснователни обиски. Всички негативни изживявания и неудобства са закономерна последица от изтърпяване на наказанието и не надхвърлят необходимото за изпълнение на целите на наказанието. По-неблагоприятното третиране на ищеца в определени случаи е било обективно оправдано и продиктувано от съображения за сигурност. С тези мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Въззивният съд също е достигнал до извода, че през процесния период спрямо ищеца, сравнен с всички останали, изтърпяващи наказание „доживотен затвор без замяна“ при условията на строг режим, не е проявено дискриминационно отношение и той не е поставен в неравностойно положение. Спрямо него не е осъществена пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДиск. Страданията, които той твърди, че е преживял, са неизбежна последица от изтърпяване на наложеното му наказание и не надхвърлят изискваното за изпълнение на целите на наказанието въздействие върху личността му. Ето защо Ловешкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение.

Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието не се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма или груби нарушения на правилата на формалната логика.

По първия поставен от касатора проблем се констатира, че исковете са предявени за установяване на дискриминационни деяния, за преустановяването им и за заплащане на обезщетение за причинените от тях вреди точно за периода, за който са се произнесли съдилищата. Пълномощникът на касатора е посочил същия период/1.6.2009 г. до 3.4.2014 г./ в своите писмени бележки пред възззивния съд и не е извършено и допуснато изменение на исковете, водещо до промяна на периода. Следователно въззивният съд не е излязъл извън предмета на спора, поради което решението не може да се окачестви като недопустимо и по първия проблем касационно обжалване не следва да се допуска.

Във втора точка на изложението си касаторът твърди, че е представил на състава в публичното съдебно заседание решение № 26 от 10.01.2024 г. по адм д. № 1283/2022 г. на Административен съд София област. Това решение било произнесено по сходна фактическа обстановка, обхващаща периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. в затвора в [населено място] за същата група със същия режим на изтърпяване на наказанието, с което по отношение на друго лице-Г. В. подобен иск е бил уважен. Не се констатира обаче пълномощникът или касаторът да са представили на въззивния съд препис от това решение. Освен това наличието на решение на административен съд по сходен случай, с което такъв иск е бил уважен, не е достатъчно, за да бъде допуснато касационно обжалване. Необходимо е касаторът да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, въззивният съд да се е произнесъл по този въпрос и да са осъществени посочените в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК предпоставки, в които не се включва противоречие с решение на административен съд. Липсата на формулиран от касатора въпрос и на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК води до извода, че касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд и по втория въпрос на касатора не следва да се допуска.

От диспозитивите на съдебните решения по делото е видно, че юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“ е присъдено от първоинстанционния съд, при това за процесуално представителство на явилия се в публичното съдебно заседание юрисконсулт. Въззивният съд не е присъждал юрисконсултско възнаграждение на ответника. Ето защо третият въпрос е няма отношение към обжалваното въззивно решение и също не може да послужи за допускане на касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение