Определение № 7716 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5995/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 4167 от 17.04.2025 г., постановено по адм.д. № 9989/2024 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да определи частната жалба като неоснователна, тази съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. Производството пред Върховния административен съд, състав на трето отделение е било образувано по жалба от Е. Д. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода, срещу решение № 14046/06.08.2024 г., постановено по адм.д. № 9946/2022 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена жалбата на Е. Д. М. срещу индивидуален административен акт, издаден от началника на отдел СДВРП, главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерството на правосъдието. Върховният административен съд е приел, че спорът не подлежи на касационно обжалване, жалбата е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено. Приел е, че съгласно §4б, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, разпоредбите на глава десета от АПК се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат от административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. При съобразяване на тези фактически и правни изводи, е постановено обжалваното определение. Определението е правилно. Съгласно §4б, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, разпоредбите на глава десета от АПК се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, решението на съда е окончателно. В процесния случай производството пред Административен съд София град е било образувано срещу индивидуален административен акт – писмо изх. № 11816 от 28.10.2022 г. и писмо изх. № из-11774 от 27.10.2022 г. По отношение на тези писма не е предвидено изрично обжалването им, същите са издадени от орган по изпълнение на наказанията. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Е. Д. М.. Производството е разгледано от Административен съд София град. При съобразяване на така установените факти, правилно е разбирането на Върховния административен съд, състав на трето отделение за приложимост на §4б, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Не се установява обстоятелството на нарушаване на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз – на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Нарушаването на това право е обосновано от частния жалбоподател със съществуването на право на обжалване на административния акт само пред една съдебна инстанция. Изискванията, свързани с правото на ефективни прани средства за защита, налагат съществуването единствено на право на обжалване пред съдебна инстанция. Принципът на ефективна съдебна защита открива правото на достъп до съд, а не до няколко съдебни инстанции. В този смисъл и решение на Съда на Европейския съюз от 28 юли 2011 г. по дело С-69/10 При съобразяване на тези обстоятелства, определението е правилно. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, 5-членен състав