Определение № 4790 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4079/2026 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“ (предприятието), чрез пълномощник, против определение № 485 от 26.03.2026 г., постановено по адм. д. № 466/2025 г. на Административен съд - Ямбол, с което съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на предприятието против решение № 342/04.03.2026 г. по адм. д. № 466 /2025 г. на същия съд и е прекратил производството по нея. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като макар и да не е бил страна в първоинстанционното производство, именно ОП "Платени зони за паркиране и общински пазари" е органът, чрез който е приложена принудителната административна мярка "принудително задържане на МПС с техническо средство "скоба", поради което има правен интерес да обжалва постановеното по делото решение. Сочи, че е недопустимо съдът да прегражда пътя на защита поради формално обозначаване на страната с оглед принципа на процесуална икономия. Поддържа, че съдът неправилно е разпоредил процесуални действия по редовността на касационната жалба и е създал у касатора оправдано очакване, че тя е допустима, а впоследствие е приел обратен извод. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Д. К. Б. - инспектор в ОП "Платени зони за паркиране и общински пазари" не оспорва частната жалба с твърдения за нейната основателност, изложени в писмено становище. Ответникът С. П. К., чрез пълномощник, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за производството. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че производството пред АС - Ямбол е образувано по жалба на С. П. К. против принудителна административна мярка „принудително задържане с техническо средство „скоба“ на МПС, приложена от Д. Б. – инспектор в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“. Като страни по делото са конституирани жалбоподателят К. и органът, издал оспорената ПАМ, а именно Д. Б. – инспектор в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“. С постановеното по делото решение № 342 от 04.03.2026 г. съдът е отменил акта. Решението е съобщено на страните по делото. Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“, чрез адв. Ж. Колева, е подало касационна жалба с вх. № 644 от 16.03.2026 г. против постановеното съдебно решение. Съдът с разпореждане № 436 от 18.03.2026 г. е оставил без движение касационната жалба със задължително указание за заплащане на дължима държавна такса. Задължението е изпълнено в срок. АС - Ямбол е приел с обжалваното в настоящото производство определение, че самото предприятие не е конституирано като страна в съдебното производство, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 215, т. 1 АПК то няма право да обжалва постановеното от първоинстанционния съд решение. Поради това и на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 1 АПК е оставил без разглеждане подадената от предприятието касационна жалба. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда, че касационната жалба е подадена от ненадлежна страна, поради което е недопустима. АС - Ямбол е конституирал като ответник по делото инспектора в ОП "Платени зони за паркиране и общински пазари" като органа, издал оспорената ПАМ, и предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК. Правният ефект на постановеното решение е по отношение именно на този орган. Самото общинско предприятие не е конституирано като страна и не е участвало в първоинстанционното производство. Обстоятелството, че административният орган - инспекторът, е част от общинското предприятие, не легитимира самото предприятие като надлежен касатор, притежаващ правен интерес от обжалване на съдебното решение. Спрямо предприятието не са изпълнени и основанията по чл. 210, ал. 2 АПК. Неблагоприятните последици от отменената ПАМ рефлектират в правна сфера на нейния издател - инспектор в общинското предприятие, и той е страната, имаща право да обжалва постановеното разпореждане, а не самото Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“. Процесуалното право на жалба принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото, а това са правните субекти, които са заинтересувани от неговия изход. Поради това предприятието не разполага с правен интерес да обжалва постановеното в това производство определение. В тази връзка неоснователно е възражението на частния жалбоподател за наличие на правен интерес, защото чрез него е приложена оспорената ПАМ. Неоснователно е и възражението, че при констатирана недопустимост на касационната жалба по чл. 215, т. 1 АПК, съдът неправилно е дал указания по нейната редовност за внасяне на държавна такса. Първоинстанционният съд има задължение да провери редовността и допустимостта на касационната жалба съгласно чл. 213а АПК. Според чл. 213а, ал. 1 АПК съдия-докладчикът в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и, ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. След проверка за редовността на подадената касационна жалба първоинстанционният съд, предвид правилото на чл. 213а, ал. 2 АПК, проверява нейната допустимост на основанията по чл. 215. Неоснователно е и наведеното възражение за допуснато от съда нарушение на принципа за процесуална икономия и формален подход към подателя на касационната жалба. Както тричленният състав вече посочи, субективното право на касационна жалба принадлежи и може да се упражнява от този правен субект, който е бил страна в първоинстанционното производство и съдебният акт е неблагоприятен за него. Друг правен субект, ако не е бил страна в първата инстанция, извън случаите на чл. 210, ал. 2 и ал. 3 АПК, не разполага с процесуална легитимация за обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Процесуалната легитимация е условие, положителна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на правото на жалба. Когато касационната жалба е подадена чрез процесуален представител, както в конкретния казус, на проверка подлежи обстоятелството дали представителната власт на пълномощника е само от името на предприятието или и от името на административния орган, в случая инспектора към общинското предприятие. Във втората хипотеза тази неяснота би била основание за нередовност на касационната жалба, защото неяснотата от чие име подава жалбата процесуалният представител, който има представителна власт както за административния орган, страна в първоинстанционния процес, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира този орган, е пряко свързана с недвусмисленото установяване на правния субект, който сезира съда с оспорване на първоинстанционния съдебен акт (в този см. ТР №1/ 21.01.2022 г. по т. д. №4/2019 г. на ОСС на ВАС). Конкретно касационната жалба против решение № 342/04.03.2026 г. по адм. д. № 466 /2025 г. на Административен съд - Ямбол е подадена от Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“, а не от издателя на оспорения административен акт. Жалбата е подадена чрез пълномощник - адв. Ж. Колева, с приложено пълномощно. Съгласно представения с касационната жалба договор за правна защита и съдействие и пълномощното от 12.03.2026 г. (л. 84 от първоинстанционното дело), адв. Колева е упълномощена от Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“, чрез директора Е. П., да представлява именно общинското предприятие. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че касационната жалба е подадена от Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“ чрез пълномощник, но същото не притежава право на касационно оспорване. Ненадлежното упражняване на правото на касационно обжалване е основание за недопустимост на касационната жалба по чл. 215, т. 1 АПК, поради което доводът на частния жалбоподател за формален подход на съда е несъстоятелен. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника С. П. К. искане за разноски, на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 евро уговорено и платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.04.2026 г. и пълномощно, представени с писмения отговор. Воден от горното, Върховният административен съд