Решение № 2225 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2025 г.
ВАСТрето отделение25.02.2026 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17396/21.05.2025 г., постановено по адм. дело № 9342/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА "Електроразпределение Север" АД да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски за касационната инстанция в размер на 100 евро. ОСЪЖДА "Електроразпределение Север" АД да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД разноски за касационната инстанция в размер на 100 евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД /ЕР Север, ЕРП/, чрез адв. А. Тодорова, против решение № 17396/21.05.2025 г., постановено по адм. дело № 9342/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално - отмяна на решението на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание „Електроразпределение Север“ АД се представлява от адв. Николов, който поддържа касационната жалба и моли за отмяна на съдебното решение. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в съдебно заседание се представлява от юрк. Василева, която оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – К. С. С., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД /ЕР Север, ЕРП/ против Решение № Ж-638/07.08.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3, са дадени следните указания: 1. в 30-дневен срок от получаване на настоящото решение да издаде и предостави на К. С. становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, на ОПЕЕВИ, с инсталирана мощност 60 kW, предвиден за изграждане в УПИ [номер], кв. 22, [населено място], община Опака, област Търговище, съгласно чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 5 от ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), съобразявайки се с мотивите на това решение; 2. в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 „Електроразпределение Север“ АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна по делото е установено, че на 23.03.2024 г. К. С. подал искане за проучване на условията за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 26, ал. 4 ЗЕВИ. В искането за проучване е заявено, че ОПЕЕВИ ще отдава изцяло произведената електроенергия в електроразпределителната мрежа. С писмо изх. № 6815013/05.04.2024 г. К. С. е уведомен, че присъединяването на заявения ОПЕЕВИ е технически възможно да се осъществи единствено посредством захранващата района подстанция „Попово“, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /ЕСО/. Въз основа на стара кореспонденция с ЕСО, съгласно която мощността на плануваните за подмяна силови трансформатори 40/50 MVA в подстанция „Попово“ е надхвърлена и всяко присъединяване на допълнителни генериращи мощности към електроразпределителната мрежа от подстанцията би довело до влошаване на надеждното функциониране на електропреносната мрежа, както и до рискове от смущаване на сигурното и непрекъснато електроснабдяване на страната, „Електроразпределение Север“ АД посочило, че няма възможност за определяне на условия за присъединяване на заявената електрическа централа и за издаване на становище с условия за присъединяване, поради и което ЕРП счита процедурата за прекратена. Съответно с писмо изх. № 6815013/05.04.2024 г. „Електроразпределение Север“ АД уведомило К. С., че не може да бъдат определени условия за присъединяване на ОПЕЕВИ с мотива, че мощността на плануваните за подмяна силови трансформатори 40/50 MVA в подстанция „Попово“ 110/20 kV е надхвърлена. В решението на КЕВР са обсъдени разпоредбите на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) и Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи и е прието, че процедурата по присъединяване е започнала след влизането в сила на ЗИД на ЗЕВИ, поради и което същата следва да бъде завършена по новия ред. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕР Север. Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът от своя страна е анализирал приложимите правни норми и е приел, че правилно КЕВР е приел, че в процесния случай следва да се съобразят измененията в чл. 26 ЗЕВИ, защото инвестиционно намерение е заявено на 23.03.2024 г., т. е. след влизане в сила на ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.). Посочено е, че съгласно изменението в чл. 26 ЗЕВИ, при подадено искане, операторът на електроразпределителната мрежа следва да извърши проучване и да издаде становище за условията и начина за присъединяване, което да включва всички технически изисквания за осигуряване присъединяването на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и прогнозна цена за присъединяването. Становището за присъединяване включва всички технически изисквания за осигуряване присъединяването на енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и прогнозна цена за присъединяването и е валидно до три месеца от предоставянето на гаранцията по чл. 29, ал. 1. Също така, по аргумент от чл. 26, ал. 5 становището посочва и необходимото за присъединяването разширение и/или реконструкция на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа. Административният съд посочил, че горното не означава, че при подадено искане за присъединяване на ОПЕЕВИ „Електроразпределение Север“ АД има безусловно задължение да издаде становище по чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ, защото съгласно чл. 54 от Наредба № 6/2024 г. мрежовият оператор може мотивирано да откаже да присъедини обект за производство към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на обекта в експлоатация. В този случай обаче мрежовият оператор посочва причините за отказа и необходимите мерки за тяхното отстраняване, както и за осигуряване на условия за присъединяване на обекта за производство съобразно плановете за развитие на мрежата. Въз основа на документите по преписката, първоинстанционният съд приел, че в процесния случай ЕР Север не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба № 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 82 от Наредба № 6. Посочено е, че отказът е основан с изчерпан капацитет на съоръженията, за които отговаря ЕР Север, както и с влошаване на надлежно функциониране на електропреносната мрежа и рискове от смущаване на сигурното и непрекъснатото електроснабдяване на страната, но тези основания не са сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже включване на обект за производство на електрическа енергия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е формирал правилен краен извод за законосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Правилно е прието както от административния съд, така и от КЕВР, че инвестиционно намерение е заявено на 23.03.2024 г., т.е. след влизане в сила на ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), поради и което приложим е новият ред за присъединяване на обекти. Член 26, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) вменява задължение на оператора на електрическата мрежа при постановен отказ за присъединяване да издаде становище, в което да посочи необходимостта от разширение и/или реконструкция на мрежата си, както и необходимият срок за осъществяване на необходимите дейности, като разширението и/или реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа може да бъде свързано единствено с осигуряване на преносните възможности на съответната мрежа за предоставяне на достъп на производителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 3 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Наредбата), включваща като част от условията за присъединяване, начина и местата на присъединяване към съществуващата електрическа мрежа и необходимо разширение и/или повишаване на преносните възможности на съществуващата електрическа мрежа, което може да бъде свързано единствено с осигуряване на преносните възможности на съответната мрежа за предоставяне на достъп на обекта, както и необходимите срокове за осъществяване на тези дейности. Разпоредбата на чл. 116, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вменява задължение на оператора на електропреносната мрежа, съответно на електроразпределителна мрежа, да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители или на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, до мястото на присъединяването. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Наредбата мрежовият оператор може мотивирано да откаже да присъедини обект за производство към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на обекта в експлоатация. В чл. 54, ал. 2 от Наредбата обаче е посочено, че при отказ мрежовият оператор трябва да посочи както причините за него, така и необходимите мерки за тяхното отстраняване и осигуряване на условия за присъединяване на обекта за производство съобразно плановете за развитие на мрежата. Това изискване кореспондира със задължението на оператора по чл. 116, ал. 3 ЗЕ и чл. 26, ал. 5 ЗЕВИ. Във връзка с горното, както и правилно е прието от административния съд, оспореното пред КЕВР писмо от "Електроразпределение Север" АД вх. № 6815013/05.04.2024 г. не съответства на законовите изисквания, не дава изискуемия се отговор относно условията, включително и срока за присъединяване. Това на практика лишава заявителя от каквато и да е възможност обектът му да бъде присъединен към мрежата, при посочената в него невъзможност да се определи друг, извън заявения, срок за присъединяване. Правилно административният съд е отменил определение № 19239/08.10.2024 г., в частта, с която „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е бил конституиран като заинтересована страна в съдебното производство и съответно е заличил същия. Както правилно е посочено, ЕСО не е бил страна в административното производство, независимо от това, че се споменава в оспореното Решение № Ж-638/07.08.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъдат уважени исканията на КЕВР и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Настоящата инстанция определя същото в размер на 100 евро за всяка от страните. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
23- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 218, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 116 ЗЕ
- чл. 116, ал. 3 ЗЕ
- чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ
- чл. 26 ЗЕВИ
- чл. 26, ал. 5 ЗЕВИ
- чл. 26, ал. 4 ЗЕВИ
- чл. 116, ал. 3
- чл. 147, ал. 2
- чл. 208
- чл. 22, ал. 1
- чл. 26, ал. 5
- чл. 29, ал. 1
- чл. 3
- чл. 54, ал. 1
- чл. 54, ал. 2
- чл. 54
- чл. 55, ал. 2, т. 3
- чл. 82