Определение № 118 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2018 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на С. Т. К., чрез пълномощника й адв. Л. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 32“г“ от 09.07.1999г. по гр.д. № 25/1998г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е допусната съдебна делба между С. Т. К., И. Н. И. и М. Н. И. на съсобствен имот, останал в наследство от Т. С. К., починал на 23.12.1989г. и Д. И. К., починала през 1997г., както и на всички решения, постановени във втората фаза на делбата. Твърди се, че делбата на имота е извършена и приключила с влязло в сила решение през 2007г. С определение № 67 от 27.04.2018г. по настоящето дело молбата за отмяна е оставена без разглеждане по съображения, че атакуваният съдебен акт е влязъл в сила при действието на ГПК от 1952г., сега отменен и при действието на същия процесуален закон е изтекъл пределният едногодишен срок по чл. 232, ал.1 ГПК/отм./ за отмяна на влезли в сила решения. С определение № 152 от 13.08.2018г. по ч.гр.д. № 2605/2018г. състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е отменил горепосоченото определение. С оглед на това молбата следа да се приеме за подадена в срок. Предмет на отмяна са: решението по допускане на съдебна делба по гр.д. № 25/1998г. на Казанлъшки районен съд, което е постановено на 09.07.1999г. и е влязло в сила на 28.08.1999г. като необжалвано; решението по извършване на делбата № 519 от 27.01.2004г. по гр.д. № 329/2003г. на Старозагорски окръжен съд, оставено в сила с решение № 799 от 01.12.2004г. по гр.д. № 436/2004г. на Върховния касационен съд, І г.о.; решението по претенциите по сметки - № 294 от 21.07.2005г. по гр.д. № 859/2004г. на Старозагорски окръжен съд, което отчасти е оставени в сила и отчасти е отменено с решение № 484 от 09.11.2006г. по гр.д. № 178/2006г. на Върховния касационен съд, І г.о. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Според молителката са налице нови писмени доказателства, удостоверяващи неустановени в процеса обстоятелства, които имат съществено значение за допускането на делбата, а именно, че съделителите И. Н. И. и М. Н. И. не са наследници на Д. И. К.. Писмените доказателства, приложени към молбата са единадесет и са описани в нея. В срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е писмо на [община] баня от 06.11.2017г., адресирано до Казанлъшки районен съд по гр.д. № 2109/2016г., в което се сочи, че Д. И. К. е родена през 1921г. в [населено място], а не през 1922г., както следва от единния й граждански номер. По молбата е внесена държавна такса и същата е вписана. Представен е отговор от ответника М. Н. И., чрез пълномощника адв. К. Г., в който се изразява мотивирано становище за неоснователност на молбата. Ответникът И. Н. И. не взема становище. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.