Определение по допустимост от 31.10.1996 г. на КС по к. д. № 24/1996 г.
Конституционен съд31.10.1996 г.докладчик Николай Павлов
Диспозитив
Допуска за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционността на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (ДВ, бр. 79/1996 г. ). Конституира като заинтересувани страни Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите и главния прокурор. Преписи от искането на президента на Република България и от определението да се връчат на заинтересуваните страни, като бъдат уведомени, че могат в 14-дневен срок да представят писмени становища по съществото на искането. Препис от определението да се връчи и на президента на Република България, които да бъде уведомен, че може в посочения срок да изложи допълнителни съображения в подкрепа на искането. Председател: Асен Манов
Мотиви
Производството по делото е по чл. 149, ал, 1, т. 2 от Конституцията. Образувано е на 28.10.1996 г. по искане на президента на Република България за установяване противоконституционността на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1996 г. (ДВ, бр. 79/1996 г.). В искането се твърди, че с приетия от 37-то народно събрание закон се обявяват за държавни всички вземания от продажбата на природен газ по определени от Министерския съвет цени, доставени по търговски договори, разрешени по съответен ред, както и по международни договори и спогодби за периода на действието им, по които страна е Република България чрез овластения представител "Булгаргаз" ЕАД, Изрично се подчертава, че законът въвежда и забрана тези вземания да се прехвърлят или да служат за обезпечение. В искането се поддържа, че с този закон Народното събрание нарушава принципа на разделение на властите (чл. 8 от Конституцията) и навлиза в сферата на съдебната власт, а така също принципа на свободна инициатива (чл. 19, ал. 1, 2, 3 от Конституцията), както и неприкосновеността на частната собственост (чл. 17, ал. 2 от Конституцията). Твърди се по нататък, че е недопустимо чрез специален закон да се преуреждат стопански отношения в ущърб на конституционно гарантираните права на стопанските субекти. Конституционният съд намира, че искането е допустимо по смисъла на чл. 13 и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд (ЗКС). Направено е от оправомощен по чл. 150, ал. 1 от Конституцията субект и има за предмет установяване на противоконституционност на законова разпоредба (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията). Прекратяването на к.д. № 23/96 не се отразява върху допустимостта по настоящото дело, въпреки идентичния предмет, тъй като по к. д. № 23/96 не може да се приеме, че е направено валидно искане, Искането отговаря на установените в Закона за Конституционния съд и в Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) изисквания за допустимост. С оглед предмета на делото и на основание чл. 21, ал. 1 ПОДКС, като заинтересувани страни следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите и главният прокурор, на които следва да се предостави 14-дневен срок, в който да изразят становищата си по направеното искане. Конституционният съд по изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, чл. 19, ал. 1 от ЗКС и чл. 21, ал. 1 от ПОДКС
Цитирани разпоредби
9- чл. 21, ал. 1 ПОДКС
- чл. 19, ал. 1
- чл. 19, ал. 1 ЗКС
- чл. 13
- чл. 149
- чл. 149, ал. 1, т. 2
- чл. 150, ал. 1
- чл. 17, ал. 2
- чл. 8