Решение № 400 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4204/2008 г.

Решение № 400 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4204/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на С. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. № 1906/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос за действието /обратно или занапред/ на обявената с решение от 12.06.03 г. относителна спрямо касаторката недействителност на договора от 4.06.97 г., с който С. Д. прехвърлил правата си върху имота на първоначалната ищца В. Д., е от значение за спора и точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба С. Д. и М. Д., като наследници на починалата първоначална ищца В. Д., а втората от тях - и лично, оспорват жалбата като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: АС е уважил предявения от В. Д. и М. Д. срещу касаторката С. В. иск с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД - осъдил е ответницата да заплати на ищците сумата от общо 32 710 лв., обезщетение за ползването без основание на техен недвижим имот / две магазинни помещения в гр. С. за периода 6.08.97 - 3.12.02 г., ведно със законната лихва и сторените разноски. Приел е, че за този период ответницата е държала вещта без правно основание, противопоставимо на собствениците й - ищци. Държането е получила по договор за наем, новиран в предварителен за продажба на имота, сключени със С. Д., първоначален съсобственик на вещта, впоследствие прехвърлил правата си на първата ищца - негова майка. Обявената след исковия период на осн. чл. 135 от ЗЗД относителна недействителност на това прехвърляне спрямо ответницата по иска - като кредитор по предварителния договор, има действие занапред. Затова за процесния период продавачът по предварителния договор Сл. Д. не е бил собственик на имота и противопоставеното му от ответницата с възражение за неизпълнен договор задържане на вещта до заплащане на присъдените й обезщетения по договора, няма действие спрямо ищците, като трети лица и съответно не отблъсква претенцията им. От данните по делото се установява следното: С договор за наем, сключен на 1.02.97 г. между ответницата по иска и С. Д., последният й отдал под наем за срок от пет години съсобствения си тогава с първоначалните ищци, при равни квоти имот - две магазинни помещения в гр. С., описани по делото. Ответницата предплатила цялата наемна цена за периода на наемане, в размер на 5 185 щ. д. На 15.05.97 г. С. Д. сключил с ответницата по иска В. предварителен договор за продажба на същия имот, като предплатената наемна цена е трансформирана в част от продажната - т. IV-та от договора. На 4.06.97 г. Сл. Д. прехвърлил с продажба по нот. акт № 88/97 г. на първоначалната ищца В. Д. своята 1/3 ид. ч. от имота, обещана за продажба с предварителния договор. С решение на ВКС от 12.06.03 г. по гр. д. № 976/02 г. е обявена относителната недействителност на прехвърлянето спрямо С. В., на осн. чл. 135 от ЗЗД. С влязло в сила на 10.07.98 г. решение по гр. д. № 736/97 г. на ОС - Благоевград Сл. Д. е осъден да заплати на ответницата по иска В. 31 010 941 стари лв., за неизпълнението на сключения между тях предварителен договор от 15.05.97 г., като в мотивите е прието, че договорът е отпаднал като основание - т. е. развален е поради неизпълнението на продавача. Задължението е изпълнено след завеждане на иска по настоящото дело, видно от молба от 16.05.05 г., за прекратяване на изпълнителното дело за събирането му. С вл. в сила на 17.09.02 г. решение по гр. д. № 523/97 г. между първоначалните ищци и ответницата е установено, че първите са собственици на държания от нея недвижим имот и тя е осъдена да им го предаде. Имотът е предаден с протокол от 3.12.02 г. При тези данни, правилни са изводите на въззивния съд, че със сключването на предварителния договор е налице обективна новация в отношенията на страните, по чл. 107 от ЗЗД - старото наемно правоотношение е заменено с ново - по предварителен договор за продажба на имота между тях. Новацията погасява старото задължение и развалянето на предварителния договор не възстановява предишното наемно отношение между страните, както е приел АС. Няма данни и за сключен между страните нов наемен договор за имота след 6.08.07 г. - нот. покана от тази дата, на която касаторката се позовава не го установява със сигурност. Тя е останала в имота след поканата, но няма данни това да е срещу уговорена - изрично или конклудентно, с извършено и прието плащане, наемна цена. Затова при неустановени договорни отношения между страните, исковете по чл. 59 от ЗЗД и постановеното по тях решение са допустими. Неправилни обаче са изводите на АС за действието на обявената с иска по чл. 135 от ЗЗД недействителност. Искът е конститутивен, а недействителността има обратно действие - не от влизане на решението за обявяването й в сила, а от момента на извършване на отмененото действие / в случая - договора по нот. акт № 88/4.06.97 г./. Недействителността е относителна - само спрямо упражнилия правото си по чл. 135 от ЗЗД кредитор; за кредитора, титуляр на правата по отменения договор е длъжникът. Или в случая в отношенията между упражнилата правата си по чл. 135 от ЗЗД С. В. и страните по обявения за недействителен договор - В. Д. и Сл. Д., прехвърлената с договора 1/3 ид. ч. от имота е собственост на последния, за целия исков период. Пред РС, на л. 26, ответницата е противопоставила срещу иска възражението, че е задържала имота до заплащане на дължимите й от Сл. Д. и изискуеми суми за обезщетение от неизпълнението на предварителния договор между тях. По характера си възражението за неизпълнен договор е отлагателно потестативно условие - докато се изпълни насрещната престация, заради която се упражнява. То следва от относителните облигационни отношения, възникнали едновременно от един и същ фактически състав, като съществуването на едното задължение е причина за другото - насрещното и е способ за едновременното им изпълнение. Възражението за неизпълнен договор няма абсолютния вещен характер и неделимостта на същинското право на задържане по чл. 91 от ЗЗД и чл. 72 от ЗС, което обезпечава посочените там вземания във връзка с вещта и ответницата не може да го противопостави на всичките й съсобственици. Затова следва да се зачете само в отношенията на страните по предварителния договор - касаторката и Сл. Д. Той не е предявил лично претенция, а участва в делото като наследник на първоначалната ищца В. Д. Поради изложеното искът за обезщетение за ползването на 1/3 ид. ч. от имота следва да се отхвърли като неоснователен. В отношенията между претендиращата го ищца В. Д. и отв. В. тази част е собствена на трето за иска лице - Сл. Д. За останалата част - 1/3 ид. ч. за първоначалната ищца В. Д., или по 1/6 ид. ч. за наследниците й Сл. Д. и М. Д., и 1/3 ид. ч. - на последната / общо 3/6/, обезщетение се дължи и при данните по делото то е: 5 452 лв. - за Сл. Д. и 16 354 лв., за М. Д. Възражението за погасителна давност се прави за пръв път пред тази контролно отменителна инстанция и не може да бъде разгледано. Давността не се прилага служебно - чл. 120 от ЗЗД, затова въззивният съд не се е произнесъл за давностния срок. Поради изложеното въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която исковете са уважени над посочените по-горе размери и вместо него се постанови ново, за отхвърлянето им в явилата се разлика. В останалата му част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК ВКС на РБ, трето гр. о.