Определение № 201 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2010 г.

Постъпила е молба от адвокат Н. - в качеството му на процесуален представител на Господин Д. Н. от [населено място], [община] - касатор по гр.д.№ 1565 по описа за 2010г.на ВКС - с искане да му бъдат присъдени направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи,съобразно уважената част от иска. За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК- противната страна е уведомена на 26.08.2011г.,но не се е възползвала от правото си на отговор. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: К. съд –с решение № 258 от 22.06.2011г.частично е отменил въззивно решение № 440 от 12.05.2010г.по гр.д.№ 1082/08г.на САС – досежно отказа да бъде присъденото обезщетение за неимущест-вени вреди и вместо това е постановил друго,с което е присъдил такова –на основание чл.2 ал.2 т.2 от ЗОДОВ в размер на 50 000лв.,като иска в останалата му част до 120 000лв.е отхвърлен като неоснователен.Досежно претенциите за имуществени вреди-въззивното решение е потвърдено.По искането за разноски на касатора,направено с касационната жалба- съдът не се е произнесъл. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ,във вр.с чл.78 ал.1 от ГПК – когато предявения иск по чл.2 от ЗОДОВ- бъде уважен частично- ответникът дължи на ищеца разноските по производството,внесената държавна такса и заплатеното възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска.Дължат се само тези разноски,които са установено по надлежния ред. В случая - за воденото производство в трите инстанции-ищецът е заплатил само една държавна такса - от 30лв.с касационната жалба,която му се дължи от ответника.Тъй като същият не е внесъл дължимите от него съгласно чл.2а ал.1 и чл.18 ал.3 от ЗОДОВ такси от 20лв./10лв.-за първата инстанция и по 5лв.-за въззивната и касационната/- следва да бъде осъден да ги заплати. Настоящият молител не е направил разходи за експертизи,тъй като за назначаваните такива в първата инстнация– видно от протоколите от съответните съдебни заседания- е било заплащано от бюджета на съда./По делото няма вносни бележки за изплатени от ищеца суми/. По делото са налични общо четири договора за правна защита и съдействие,съгласно които общият договорен размер на възнаграждението за адвокат е 37 265лв.Тъй като в същите е посочено,че от така договореното възнаграждение- реално е внесена само сумата от 3 500лв., до този размер следва да се уважи искането за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. При тези факти,като съобрази,че общият размер на установените от молителя като реално извършени разноски възлиза на 3 530лв.,при предявена претенция от 2 298 683лв. и уважени от съда 50 000лв.- дължимите от ответната страна разноски съобразно процента,до който иска е основателен възлизат на 20лв. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение