Определение № 457 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1032/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 60/22.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 25/2020 г. от Районен съд – Велики Преслав. Ответникът по молбата я оспорва по същество, но не и по допустимост. С влязлото в сила решение, съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Г. И. Й. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.4 КТ като неоснователни. С молбата за отмяна се твърди, че е налице ново обстоятелство, обективирано в ново писмено доказателство – решение на КЗД, с което е установено наличие на дискриминация спрямо молителката, при прекратяване на трудовото й правоотношение. Представено е решение № 540/24.11.2022 г. на КЗД по преписка № 497/2020 г., с което е установено наличието на дискриминация пре прекратяването на трудовото правоотношение, като на директора на ОУ“В. А.“ [населено място], е наложена глоба в размер на 500 лева. Молбата за отмяна е подадена на 09.02.2023 г., т.е. в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, сочат се обстоятелства към соченото основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна на влязло в сила решение е допустима и следва да се допусне до разглеждане. Водим от горното, състав на ВКС