Определение № 486 от 18.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1198/2011 г.
ВКСI търговско отделение18.06.2012 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.12.2010г., постановено по гр.д.№ 3418/10г. от Софийския градски съд. УКАЗВА на касатора М. М. Л. – И, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 140.18 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
С определение № 40/14.02.2012г. е спряно производството по т.д.№ 1198/11г. по описа на ВКС, ТК, І отд. до решаването на тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. По тълкувателно дело № 3/2011г. е прието Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. и с определение от 13.06.2012г. ВКС възобнови производството по т.д.№ 1198/11г. на основание чл.230, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съществува вземане в полза на ответника за потребена от касатора топлинна енергия, като е неоснователно възражението за погасяване на претенцията с изтичането на петгодишен давностен срок. Касаторът поставя въпроса за продължителността на давностния срок – дали вземането се погасява с изтичането на 3-годишна или 5-годишна давност. В ТР № 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/11г. ОСГТК на ВКС прие, че понятието “периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивния акт със задължителната практика на ВКС по ТР № 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/11г. на ОСГТК. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 140.18 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Цитирани разпоредби
3- чл. 230, ал. 1 ГПК
- чл. 111
- чл. 18, ал. 1, т. 2