Решение № 164 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2013 г.

Решение № 164 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Вилдан Ризаева Алиева, действаща като ЕТ "Авицена - Вилдан Алиева" със седалище и адрес на управление град Севлиево, чрез пълномощника си адв. И. Иванов, срещу решение № 46/14.02.2013, постановено по адм. д. № 329/2012 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт /РА/ № 111102191/31.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 115/28.02.2012 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/, град Велико Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата-Директор Дирекция "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. К. Калчев, в писмен отговор на касационната жалба, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 111102191/31.10.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 115/28.02.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ " град Велико Търново при ЦУ на НАП, относно установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ отм.) за 2004 г. в размер на 4330,66 лева и лихви в размер на 3544,62 лева, за 2005 г. в размер на 635,36 лева и лихви в размер на 447,56 лева, за 2006 г. в размер на 1117,46 лева и лихви в размер на 700,16 лева, данък по чл. 48 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. в размер на 2531,65 лева и лихви в размер на 1118,41 лева и за 2008 г. в размер на 1784,57 лева и лихви в размер на 478,96 лева. За да постанови обжалвания акт на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Спазени са разпоредбите на чл. 124 от ДОПК и законосъобразно от органа по приходите е проведена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. До този извод съдът е достигнал като е приел, че в ревизионното производство са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства и представени от жалбоподателката документи. Извършена е проверка на жилищно - търговска сграда в град Севлиево, улица Св. св Кирил и Методий № 39, строежът на която според представени от жалбоподателката писмени обяснения е започнал преди 2004 г., като разходи за строителство са извършвани и през ревизираните периоди. Поради липса на първични документи, от които да се установят извършените разходи по периоди, в хода на ревизията е изготвена експертиза в заключението на която са определени извършените разходи по години. Съдът е обсъдил представените договори за временна финансова помощ от три лица, на които в хода на ревизията са извършени насрещни проверки, при които е установено, че представените от тях документи не доказват наличието на финансова възможност за предоставяне на средства към посочените в договорите дати. След анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че законосъобразно е прието за установено, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на жалбоподателката не съответстват на имущественото и финансовото й състояние за ревизирания период, което налага извод за наличие на данни за укрити приходи или доходи - обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. След съобразяване на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от са определени данъчни основи в размер на превишенията, както и данъчни основи за доходи от трудови правоотношения и доходи от дейност като едноличен търговец в размерите, които жалбоподателката е декларирала в годишните си данъчни декларации. Съдът е обсъдил приетата без оспорване съдебно - икономическа експертиза от която се установява, салдото между приходите и разходите по години, при съобразяване на получените заеми и са определени разходите за живот по статистически данни при обстоятелството, че жалбоподателката не пуши, не употребява алкохол, месо и местни продукти. Обсъдени са показанията на свидетелите Али Алиев, Стефан Игнатов и Ерол Гавалджиев, от които се установява, че са работили на строежа на процесната сграда и че не са получавали възнаграждения, тъй като съпругът на жалбоподателката им е правил услуги - така на свидетеля Алиев е изготвял проекти за изсичане, на свидетеля Игнатов планове и на свидетеля Гавалджиев е предоставяна техника. При така установеното съдът е приел за неоснователно възражението, че в нарушение на разпоредбата на чл. 109 от ДОПК са установени данъчни задължения, които са погасени по давност. До този извод съдът е достигнал като е приел, че настоящата ревизия е повторна, като първата ревизия е възложена със ЗВР № 1002483/16.08.2010 г. Тъй като давността е материалноправен институт е приложима нормата, действала към началото на давностния период - в случая разпоредбата на чл. 140 от ДПК (отм.), която поставя като начален момент 01.01. от годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) срокът за плащане на данъка по чл. 35 от закона е 30 дни след подаване на декларацията, т. е. до 15.05.2005 г. и погасителната давност започва да тече от 1.01.2006 г. и изтича на 1.01.2011 г. С издаването на ЗВР № 1002483/16.08.2010 г. давността е била спряна на основание чл. 141, ал. 1 от ДПК (отм.) до издаване на първия ревизионен акт. За срока от издаване на ревизионния акт до постановяване на Решение № 148/18.03.2011 г. е приложима разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, съгласно която давността спира и когато актът, с който е определено задължението се обжалва. С издаването на ЗВР № № 1101082/28.03.2011 г. отново давността е спряна и поради което давностния срок не е изтекъл. По същество на спора съдът е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията е установено превишение между извършените от жалбоподателката разходи и декларираните от нея приходи. Това обстоятелство съдът е приел, че се потвърждава и от приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, изготвена при съобразяване с твърдяните от жалбоподателката получени заеми и занижаване на разходите, приети от приходният орган. От съдържанието на РА за установено съдът е приел, че приходният орган е отчел относимите обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемите данъчни основи за облагане по съответния ред. Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е приел, че същите са неоснователни. Досежно договора за временна финансова помощ (заем) от 28.08.2004 г., сключен между Айлян Алиева Алиева и жалбоподателката, съдът е приел, че заемодателката се задължава да предостави на заемателката временна финансова помощ в размер на 8000 лева, като не се съдържат данни, че сумата действително е предоставена. С идентичен текст са и договорите за временна финансова помощ от 12.09.2004 г. за заем от 10000 лева с Мюрен Юсеин Каратеке и от 28.03.2004 г. с Ивелин Анков Тодоров. Други доказателства за оборване на установеното в хода на ревизията за липса на финансова възможност на лицата да предоставят посочените суми, както и реалното им получаване не са ангажирани от жалбоподателката. На следващо място съдът е приел, че представените договори за временна финансова помощ са частни документи, които обвързват съда само с авторството им при липса на оспорване автентичността на подписите, положени върху тях. Преценени от съда заедно с всички останали доказателства по делото се налага извода, че изявленията на посочените заемодатели не се подкрепят от други доказателства, поради което органът по приходите правилно не е взел предвид твърдяните за получени в заем сума като приход на жалбоподателката. Относно възражението на жалбоподателката за размера на обичайните разходи за живот, съдът е приел, че за твърдяните обстоятелства не са ангажирани доказателства, т. е. дали жалбоподателката е получавала през ревизираните периоди помощ от родителите, дали не пуши и не употребява алкохол и месо и месни продукти, поради което и заключението на вещото лице от съдебно - икономическата експертиза в тази му част съдът е приел за неотносимо към правния спор. Относно оспорването на заключението за определяне на пазарната цена на сградата, находяща се в град Севлиево, улица Св. св. Кирил и Методий, съдът е приел, че действително разпитаните свидетели твърдят, че не са получавали заплащане на труда, който са положили при изграждане на къщата, но от една страна строежът не е извършен изцяло с техен труд, в какъвто смисъл няма и твърдения, а от друга страна не е ангажирана техническа експертиза, която да даде заключение за размера на вложения в строежа труд, който евентуално да бъде приспаднат от стойността на сградата. В тази връзка съдът е приел, че следва да бъде съобразена справката за строителството, дадена от жалбоподателката (л. 377 от папка 2 на административната преписка) в която са посочени по години извършените строителни работи и разходите за същите. В тази справка е посочено и заплащане на арматура чужд труд - 400 лева, покрив дървена конструкция чужд труд външна мазилка чужд труд. При тези изводи съдът е приел, че РА е законосъобразен. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място неоснователни са оплакванията, свързани с приложението на чл. 109 от ДОПК и за недопустимост на образуваното ревизионно производство поради изтичането на 5-годишния преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Този довод подробно е обсъден в мотивите на обжалваното решение и изводите на АС се споделят изцяло от настоящият състав. Визираната норма въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), приложим към 2004, 2005 и 2005 г., данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен /патентен/ данък в срок до 15 април на следващата година. В случая, пет годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 1.01.2005 г. и би изтекъл на 31.12.2010 г. при условие, че не е образувано ревизионното производство със ЗВР № 1002483/16.08.2010 г., приключило с издаването на ревизионен акт, отменен с решение на директора на Д "ОУИ" - Пловдив. При повторната ревизия не започва нова такава, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт. Аргумент за това е и нормата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, която изрично сочи, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяната на акта. Всички тези обстоятелства се обсъдени подробно от първоинстанционния съд и същите са в съответствие с установената съдебна практика на съдилищата по тълкуването на чл. 109 от ДОПК, която е безпротиворечива по този въпрос. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства и въз основа на техния анализ поотделно и в съвкупност е установил правилно релеватните факти. Довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен, тъй като съдът е обсъдил както събраните в хода на ревизията доказателства, така и приетите в хода на съдебното производство заключения на ССЕ и показанията на разпитаните свидетели. Подробно е изложил доводи, защо не следва да бъдат кредитирани заключенията на експертизите, както и, защо свидетелските показания не оборват констатациите в РА. Правилно е прието, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Установено е, че за процесната 2004 г. касаторката и внесла в касата на ЕТ сумата от 35 000 лева. Това обстоятелство е установено от счетоводните записвания по см/ка 107, а именно по дебита на с/ка 501 каса и кредита на сч. с/ка 107, т. е. процесната сума представлява внесени средства на собственика. Въз основа на подробен анализ извършен в хода на ревизионното производство на доходите и разходите на ДЗЛ, правилно е прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които са част и от доводите изложени в касационната жалба. Правилно съдът е приел, че не е установен факта на предаване на сумите предмет на приетите по делото договори за предоставяне на временна финансова помощ. Не са представи доказателства за наличие на сумите у заемодателите, поради което като частни документи обсъдени с останалите доказателства, правилно съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани. Представените справка за трудово възнаграждение са относно брутно заработени суми, като както правилно е приел АС не се установява какъв данък е заплатен върху тези суми, какви средства са били необходими за живот на заемодателите, както и дали сумите са върнати в срок до 31.12.2009 г., в какъвто смисъл са анекси към два от договорите. Правилно е прието, че следва да бъде кредитирано заключението на СТЕ, изготвено в хода на ревизионното производство за определяне на пазарната цена на сградата, находяща се в град Севлиево, улица Св. св. Кирил и Методий, тъй като в хода на съдебното производство не са ангажирани други доказателства, включително нова СТЕ. В тази насока правилно съдът е приел, че разпитаните свидетели не налагат на извод различен от приетия в хода на ревизията, тъй като сградата не е построена само с техен труд, поради което и предвид справката за строителството, дадена от жалбоподателката (л. 377 от папка 2 на административната преписка) в която са посочени по години извършените строителни работи и разходите за същите, правилно съдът е приел че не са оборени изводите за пазарните цени в заключението на СТЕ. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени със събраните доказателства. Предвид наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, съдът е приел, че задълженото лице не е оборило констатациите на органа по приходите, въпреки указанията дадени в Разпореждане от 20.03.2012 г. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенция на ответника по касационната жалба, следва да бъде оставена без уважение, тъй като юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното адвокатско възнаграждение е присъдено за цялото производство от АС, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,