Определение № 136 от 31.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1753/2021 г.
ВКСI търговско отделение31.03.2022 г.докладчик Анжелина Христова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ определение №60358/12.10.2021г., постановено по ч.т.д.№1753/2021г. на ВКС, І т.о. като вместо „Осъжда С. М. М., ЕГН [ЕГН] да плати на адвокат Б. Г. /процесуален представител на ответницата по жалбата Д. Й. М./ сумата 5 404.67 лева- адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“ следва да се чете: ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН [ЕГН] да плати на адвокат Б. Г. /процесуален представител на ответницата по жалбата Д. Й. М./ сумата 200 лева- адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от С. М. М., чрез адвокат Св.М. за изменение на постановеното по делото определение №60358/12.10.2021г. в частта за разноските, като вместо сумата 5 404.67 лева на процесуалния представител на ответната страна да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗА в претендирания размер от 200 лева. Ответникът по молбата Д. М. не взема становище в законоустановения срок. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е основателно. С постановеното по делото определение №60358/12.10.2021г. е потвърдено обжалваното от С. М. М. определение №62/17.06.2021г., постановено по в.т.д. №126/2021г. на Апелативен съд-Бургас, с което е прекратено производството по въззивна жалба на С. М. М., чрез адв.М. срещу решение №368/23.11.2018г. по т.д. №334/2017г. на Окръжен съд- Бургас. Осъдена е С. М. М., ЕГН [ЕГН] да плати на адвокат Б. Г. /процесуален представител на ответницата по жалбата Д. Й. М./ сумата 5 404.67 лева- адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С отговора на частната жалба адв.Б. Г.- процесуален представител на ответницата Д. Й. М., претендира присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като в приложения списък по чл.80 ГПК сочи, че му се дължи сумата 200 лева. Настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо присъждането на сума над претендирания от страната размер, поради което, независимо че възнаграждението на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в по-голям размер, на адв.Б. Г. следва да се присъди поисканата сума в размер на 200 лева. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение