Определение № 4727 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3362/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С. против определение № 349/05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 81/2025г. по описа на Административен съд – Ямбол. Жалбоподателят счита оспореното определение като неправилно и желае същото да бъде отменено, а производството върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разглеждайки я по същество, съдебният състав намира частната жалба за неоснователна. Като излага следните съображения: Производството пред АС - Ямбол е образувано след като същото е било изпратено по подсъдност от АС – Бургас на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ. Инициирано е с искова молба, подадена от С. П. С. против Административен съд – Бургас. Със същата се претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, причинени от ответника в резултат на противоправна дейност на администрацията на същия съд, изразила се в неправилно връчване на документи по над 100 дела водени от ищеца срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на Правосъдието, изразило се в това че никога не бивала удовлетворявана молбата му кореспонденцията да му бъдела изпращана в затворени пликове, което според същия представлявало грубо нарушение на чл.46, ал.3 ГПК. С обжалваното определение №349 от 05.03.2025г. АС – Ямбол е освободил от държавна такса по исковото производство частният жалбоподател и прекратил производството по делото, като приел, че така подадената искова молба е недопустима. Посочил е, че прекратяването е съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.6 АПК, според която норма на административните съдилища са подсъдни обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Направил е препратка към нормата на чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, извършил е времеви анализ на двете цитирани норми, приети едновременно със ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/29.11.2019г. и е достигнал до извода, че отговорността на съдилищата е ограничена единствено до вредите, причинени от тяхната правораздавателна дейност и то единствено при допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Обяснил е по-натам, че подобно нарушение не се твърди в обстоятелствената част на исковата молба. Преценил е и това, че връчването на книжа по провеждано съдебно производство не представлява същинска правораздавателна дейност, като в същото време е уточнил, че съдилищата не са администрации, а правораздавателни органи, част от съдебната власт. Извършил е анализ и на разпоредбите на чл.2, ал.1 и ал.2, определящи лимитативно изброени хипотези на отговорност на съдилищата пред общия съд, като е заключил, че наведените доводи не попадат в обхвата и на тези разпоредби, поради което е прекратил производството като недопустимо поради липса на предмет. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в жалба за проява на тенденциозност и услужливост от страна на Административен съд Ямбол спрямо Административен съд Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Касае се за правни и фактически актове на лица натоварени с реализирането на държавнически правомощия в широк смисъл, когато съответните длъжностни лица са натоварени с властнически правомощия, посредством които могат едностранно да въздействат върху правната сфера физическите и юридическите лица, в което факти се изразява релизирането на държавната власт. В конкретния случай, сочените обстоятелства не разкриват наличието на властнически функции от страна на съдебната администрация, посредством които тя едностранно да въздейства върху лицата, като засяга по този начин техни права и интереси. Напротив основна функция на администрацията на административните съдилища е да съдейства на съда при осъществяване функцията си на арбитър между органите на власт и гражданите. В този смисъл тя не е елемент и от правораздавателната дейност, която представлява по естеството си самото решаване на правния спор – окончателно и със задължителен и неотменим за страните, а понякога и за всички, характер. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Такова нарушение в така подадената искова молба от страна на С. П. С. не се твърди, нито се излагат обстоятелства за това как претендираното като неправилно връчване на книжа е повлияло на съдебните актове по всеки от претендираните случаи, за да се приеме, че сочените обстоятелства около връчването са относими към правораздавателната дейност на съдилището. Необосновано е и възражението на частния жалбоподател, според което посредством прекратяването на производството, на същият е бил ограничен достъпът до правосъдие. Доколкото не се касае за вреди, причинени от властнически действия налице е правната възможност за предявяване на искова претенция по общия исков ред пред общите съдилища с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите, според чиито норми всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, По делото в друга част от частната жалба С. С. оспорва и отказа да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. За да постанови оспорения отказ съдът е приел, че недопустимостта на иска по главното производство обуславя липсата на основание за предоставяне на правна помощ. Този извод на съдебния състав е правилен и обоснован. Това обстоятелство попада в хипотезата на чл.24, т.2 от Закона за правната помощ, според която такава не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение