Решение № 5041 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4997/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез пълномощника юрк. Кацарова, срещу Решение № 948/12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1089/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което по жалба на „Лифо“ ООД е отменено Решение № 32-1092879/27.11.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че правилно с административния акт митническата стойност на автомобила е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са изложени съображения за неприложимостта на вторичните методи, противно на приетото от съда. Изтъква се, че не е възможно да бъде извършено определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 2, б. „а“ - „г“, доколкото в процесния случай се касае за катастрофирал автомобил, като претърпените щети не позволяват сравнението му с други автомобили, макар и идентични или сходни. Посочва се също, че липсва информация относно себестойността на автомобила от производителя. Аргументира се, че получените от канадската митническа служба данни следва да се считат за такива, налични на територията на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламента. Намира, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 144, § 2 от Реглмент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015, тъй като декларираната от вносителя стойност не е възможна, доколкото по отношение на нея са възникнали основателни съмнения. Позовава се на съдебна практика. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго – по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – „Лифо“ ООД, чрез пълномощника адв. Иванова, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Стара Загора е било Решение № 32-1092879/27.11.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е определена нова митническа стойност в размер на 20 221,92 лв. по отношение на внесен автомобил, и са установени задължения за досъбиране – за мито в размер на 1 441,64 лв. и за ДДС в размер на 3 171,62 лв. В хода на административното производство е установено, че на 21.04.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 21BG001008034266R7 с вносител и декларатор „Лифо“ ООД и пряк представител „Мирамар“ ООД, за режим допускане за свободно обращение на стока „употребяван пътнически автомобил – катастрофирал; марка Volkswagen, модел Touareg; рег. 01.01.2016; раб. обем 3000; данни шаси – WVGEF9BP4GD011875. В декларацията е посочено, че държавата на износ е Канада, а цената на стоката – 4 418 CAD, която е договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Към МД са приложени фактура № RA-E21021001/10.02.2021 г., издадена от „9396-9053 Quebec Inc”, 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист № RA-E21021001/10.02.2021; Permit – Vehicle Portion № L6687455, издаден на 21.02.2019 г.; морска товарителница № MEDUML042535. Първоначално, по така подадената МД, в рамките на последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, е издадено Решение № 32-141944/03.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е бил определен нов размер на митническата стойност на внесения автомобил в размер на 24 597,87 лв., която стойност е определена въз основа на открита информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница https://autoauctions.io/. Прието е, че цената, достигната на проведения аукцион в размер на 14 500 USD, е действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, като същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. При оспорване по административен ред актът е отменен с Решение № Р-201/32-186234/07.06.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“, като административната преписка е върната за ново произнасяне, тъй като е прието, че в решението липсват мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които е определена новата митническа стойност, както и по отношение на основателните съмнения. Посочено е, че установената от митническите органи информация за продажбата на автомобили, на които се основава митническата стойност, от проведени аукциони в интернет страници в държавата на износ, не може да се използва за целите на определяне на митническата стойност на въпросните автомобили по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно не може да се приеме, че продажната цена, намерена в сайт за проведен аукцион, е реално платената цена. След връщане на преписката на Директора на ТД Митница Бургас за ново произнасяне съобразно дадените указания е извършена проверка по линия на международното сътрудничество. В тази връзка с писмо рег. № 32-275041/17.08.2022 г. от Канадската служба за граничен контрол са предоставени сканирани копия на документи, представляващи електронна информация за износ (CAED/CERS). В предоставения CAED/CERS с Document ID: VJ058520210305598654 и Client ID 753724319RM0001 като износител е вписан „9378-6135 Quebec Inc. 4880 Rue Berthiaume, H9J3R9, Monreal, QC – Quebec, CA – Canada”. Автомобилът е превозен с контейнер № TLLU5063965 с пристанище на натоварване Monreal на 13.03.2021 г. и крайна дестинация Bulgaria. В CAED/CERS като получател и адрес е вписано „Miramar Ltd, Knyaz Alexander Batenberg Str #6, BG – Bulgaria”. При съпоставка на данните от CAED/CERS и тези според МД с MRN 21BG00108034266R7 и приложените към нея документи е установено съответствие по отношение на декларираната стока – Volkswagen, модел Touareg с VIN WVGEF9BP4GD011875; износителя; контейнера, с който е превозено МПС-то според морската товарителница; пристанищата на натоварване и разтоварване; името на крайния получател и адреса - Miramar Ltd, Knyaz Alexander Batenberg Str #6, BG – Bulgaria. Констатирано е обаче несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 4 418 CAD и тази според предоставанета от канадските митнически власти цена в размер на 15 389 CAD. Към МД не са приложени доказателства за извършени плащания, въпреки че в условията по представената фактура е посочено „prepayment” (предплащане). Във връзка с тези несъответствия и възникналите съмнения относно действителната цена на стоката, както и с оглед официалния характер на документите, получени по линия на международното сътрудничество, с писма с рег. № 32-230018/19.07.2021 г. и № 32-336298/22.10.2021 г. от дружеството са изискани надлежно заверени доказателства в потвърждение на декларираната цена; извършени разплащания (договори, кореспонденция, заявки, оферти, поръчки, документи за плащане и др.). В отговор, без придружително писмо, от „Лифо“ ООД са получени копия на следните документи: извлечение от разплащателна сметка в BGN, за извършени транзакции на 16.02.2021 г. за заплащане на мито в размер на 612,73 лв., както и за плащане на сума в размер на 4 445,65 лв. с основание „AZV – 9396-9053 QC – Quebec Inc. Invoice NR RA-E21021001/10.02.2021 FOR YR HYMUS BRANCH...1,2980, която сума не съвпада с цената във фактурата. Представени са също фактура № 0000000272/23.04.2021 г., издадена от „Импакт Ауто“ ЕООД за „спомагателна дейност при покупка на автомобил 2016 Volkswagen Touareg WVGEF9BP4GD011875“ за 1 200,00 лв. с ДДС, приета за неотносима към митническата стойност, както и два броя платежни нареждания от 21.04.2021 г. за платен ДДС в размер на 1 277,20 лв. за ДДС и 585,55 лв. за митни сборове. Представени са и 3 страници от документ, съдържащ общо 5, с дата 25.01.2021 от Aviva Canada Inc за претенция 34928279_001 от 19.01.2021 г., както и Permit – Vehicle Portion/Certifikat DIMM – Vehicule L6687455 от 19.02.2021 г. с име на собственика Suburban Auto Parts Inc, за автомобил с VIN WVGEF9BP4GD011875. Сред представените документи са и документ „разрешение за временно движение“ за автомобил с шаси WVGEF9BP4GD011875, както и удостоверение за индивидуално одобрение на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите членки на ЕС, друга държава – страна по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария № B023379/08.07.2021 г. Митническите органи са приели, че представените документи не потвърждават по безспорен начин декларираната цена, поради което съмненията относно митническата стойност на автомобила не са отпаднали, като декларираната договорна стойност е отхвърлена. Дружеството е уведомено, на основание чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕС и на Съвета, за предстоящото издаване на административния акт, както и фактическите и правните мотиви, на които ще се основава. В предоставения 30-дневен срок от „Лифо“ ООД е постъпило становище, с което е изразено несъгласие, без да са ангажирани допълнителни доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност. По отношение на приложимостта на вторичните методи за остойностяване на митническия внос, предвидени в чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, е прието, че същите са неприложими поради липса на достатъчно данни в митническата информационна система МИС3А, както и на такива за техническото състояние на автомобила. Изтъкнато е обстоятелството, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време. Разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от същата марка и модел. Стойността на автомобили, претърпели ПТП или други повреди е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установяват два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойоност по посоченич ред. По отношение неприложимостта на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, в митническото решение са изложени съображения, според които липсва база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични ли сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза, в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното дружество, като тази цена се намалява с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Съобразно мотивите на административния акт е отхвърлен и методът по чл. 74, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като липсва информация относно предвидените в разпоредбата разходи, които се отчитат при определяне на стойността. С оспореното митническо решение митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, който метод се явява разумен способ съобразно получените от канадската митническа администрация данни, за които е прието, че представляват официален документ, поради което са годно доказателство за извършена проверка по линия на международно сътрудничество. С оглед това е прието, че митническата стойност на автомобила е 15 389 канадски долара (с левова равностойност 20 221,92), колкото е посочено в износната декларация. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формиран извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение. За да отмени акта, съдът е приел, че полученият от канадските митнически власти отговор е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, но не е такъв електронната информация за износа. По отношение на износната декларация е посочено, че същата не може да послужи за нуждите на митническото остойностяване, доколкото в нея не е посочено на какви документи се основава посочената митническа стойност. Изложени са съображения, според които незаконосъобразно митническият орган е приложил методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като не са посочени конкретни мотиви за неприложимостта на методите, предвидени в чл. 74, § 2, б. „а“ до „г“ от Регламента. От решаващата инстанция е формиран извод, че недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране на избрания метод, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причните, поради които не са приложени методите по чл. 74, § 2, б. „а“ до „г“ от Регламента. Изтъкнато е, че неправилно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти електронна информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по см. на чл. 74, § 3 от Регламента. В заключение е прието, че представените от дружеството документи не са оспорени, поради което неприемането на декларираната в МД митническа стойност, съответстваща на посочената във фактурата договорена продажна цена, и определянето на нова митническа стойност на стоката единствено съобразно предоставените от канадските митнически власти данни се явява в нарушение на приложимите материални разпоредби, което налага отмяната на акта. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Макар съдът да е установил пълно и точно относимата фактическа обстановка, е извел необосновани и неправилни правни изводи. Спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали митническата стойност на автомобила законосъобразно е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. „а“ или „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, сочещи, че „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е на митническите органи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение относно декларираната от вносителя договорна стойност на процесния автомобил, с оглед съществените разлики между декларираната стойност и тази според получените от канадските митнически власти данни. Неправилно обаче съдът е приел, че използваният за остойностяване на вноса за митнически цели метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 се явява незаконосъобразен. Във връзка с тълкуването и приложението на член 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 следва да бъде съобразено Решение по дело Т-296/25 от 25 март 2026 година на Общия съд, което припомня, че резервният метод (или методът „fall back“), предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, представлява крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в член 70, параграф 1 от посочения кодекс, или на вторичните методи, предвидени в член 74 (т. 25). Следователно с оглед на целта и формулировката на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза понятието „налични данни на митническата територия на Съюза“ трябва да се тълкува разширително като отнасящо се до фактическата наличност на данни в смисъл, че митническите органи на Съюза могат да разполагат с тях за целите на определянето на митническата стойност на дадена стока. От това следва, от една страна, че понятието „налични данни на територията на Съюза“ не може да се ограничи до данните, събрани в рамките на Съюза. В този смисъл фактът, че данните произхождат от трета държава, не изключва възможността те да представляват „налични данни на митническата територия на Съюза. Такъв е случаят по-специално, когато става въпрос за данни относно декларираната при износ цена на стока, които са предоставени от митническите органи на държавата на износа въз основа на международно споразумение, уреждащо митническото сътрудничество между Съюза и тази трета държава, каквито са Споразумението относно митническо сътрудничество Канада—ЕС и ВИТС Канада—ЕС, които предвиждат взаимопомощ по митнически въпроси“ (т. 26, т. 27 и т. 28). С оглед тези съображения на Съда, по поставения първи преюдициален въпрос по дело Т-296/25, главното производство по което е идентично от фактическа страна с процесния казус, е даден положителен отговор, а именно – член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. Следователно информацията за декларираната износна цена на автомобила, предоставена от канадските митнически власти, която значително надвишава цената, посочена от вносителя в МД и представената фактура, представлява „налични данни“ по смисъла на чл. 74, § 3 Регламента. Както вече бе посочено, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, б. „а“ – „г“, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай, с оглед естеството на стоката – „употребяван пътнически автомобил – катастрофирал“, настоящият касационен състав намира, че правилно митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 Регламента, поради липсата на съществени данни, относими към определяне на стойността по реда на вторичните методи, както и поради липса на относима информация в митническата информационна система. Изложените в митническото решение правни и фактически съображения относно неприложимостта на вторичните методи, посочени по-горе, удовлетворяват изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, противно на приетото от административния съд. В тази връзка, според т. 32 от Решение по дело Т-296/25, член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува във връзка с член 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, който предвижда, че при определянето на митническата стойност съгласно член 74, параграф 3 от посочения кодекс може да се прояви „разумна гъвкавост“ при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2026 г., Keladis-I и Keladis-II, С-72/24 и С-73/24, EU:C:2026:51, т. 104). Следователно, трябва да се признае, че органите разполагат със свобода на преценката при прилагане на резервния метод (или метода „fall back“), който трябва да се прилага при спазване на принципите и разпоредбите, изброени в член 74, параграф 3 от посочения кодекс. Всъщност член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че митническата стойност се определя чрез разумни способи, съответстващи, първо, на Споразумението за митническото остойностяване, второ, на член VII от ГАТТ от 1994 г. и трето, на дял II, глава 3 от посочения кодекс относно стойността на стоките за митнически цели. Нито Споразумението за митническото остойностяване, нито правото на Съюза изключват възможността митническите органи на държава — членка на Съюза, да определят митническата стойност на дадена стока чрез прилагане на резервния метод (или метода „fall back“) въз основа на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока с местоназначение в митническата територия на Съюза (т. 32). В случай като разглеждания в главното производство, използването на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, не противоречи на забраната по член 7, параграф 2, буква б) от Споразумението за митническо остойностяване. Всъщност, макар тази разпоредба, възпроизведена в правото на Съюза в член 144, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/2447, да забранява определянето на митническата стойност въз основа на „система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две алтернативни стойности“, тя по никакъв начин не забранява използването на декларираната цена при износ на същата стока, ако това е единствената налична за митническите органи стойност, по-специално с оглед на наличието на основателни съмнения относно истинността на първоначално декларираната стойност съгласно член 70 от Митническия кодекс на Съюза. (т. 36) Накрая, следва също да се отбележи, че доколкото декларираната цена при износ, съобщена в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, по принцип съответства на реалната стойност на дадена стока, използването на тази цена не противоречи и на забраната за определяне на митническата стойност въз основа на произволно определени или фиктивни стойности, съдържаща се в член 7, параграф 2, буква ж) от Споразумението за митническо остойностяване, както и в член 144, параграф 2, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/2447, което запитващата юрисдикция следва да провери. В заключение Общият съд, по поставения втори въпрос, е приел, че член 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. При съобразяване даденото от Общия съд тълкуване, следва да се приеме, че митническият орган е мотивирал приложимостта на метода по чл. 74, § 3 Регламента, използвайки данните за декларираната цена при износа на процесния автомобил, предоставени от митническите власти на Канада. Тези данни представляват допустим източник на информация, попадат в обхвата на „наличните данни“ и тяхното използване съставлява признат от правото на Съюза разумен способ за остойностяване в хипотезата на резервния метод, което обуславя законосъобразност на издадения административен акт. С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че административният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на касатора се следват разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200,00 лв. за всяка от съдебните инстанции, както и 36,90 лв. за държавна такса за касационно оспорване, или общо в полза на страната се следват разноски в размер на 436,90 лв. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 223,38 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение