Решение № 56 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2019 г.

Решение № 56 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Димитрова, чрез процесуален представител, против решение № 16 от 5.03.2019 г., постановено по адм. д. № 590/2018 г. по описа на Административен съд - Русе /АС-Русе/.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в СЗ. Претендира разноски.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът - П. Колев, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административен съд Русе:

• отменя Решение 428/31.10.2018 г., постановено по преписка № 26/2018 г. по описа на КЗД, издадено от втори специализиран заседателен състав на КЗД, в частта, с което комисията е установила, че: 1. Директорът на ТПДГС "Разград", в качеството му на работодател, при прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за извършване на подбор и съкращаване на щатна бройка, е уволнил К. Димитрова, като е осъществил пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак пол; 2. На основание чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр., КЗД е наложила на директора административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. и 3. Досежно препоръката по реда на чл. 47, ал. 6 от ЗЗДискр. - да не допуска дискриминационни практики в бъдеще.

С цитираното решение 428/31.10.2018 г., на КЗД - втори специализиран постоянен заседателен състав, по преписка № 26/2018 г., по оплаквания на К. Димитрова за пряка и непряка дискриминация по признак "пол", осъществена от страна на П. Колев-директор на ТП "Държавно горско стопанство" Разград, в обжалваната му част КЗД:

• установява, че ответната страна П. Колев - директор на ТПДГС - Разград при Североцентрално държавно предприятие ДП Габрово, е осъществил пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак "пол" по отношение на К. Димитрова, чрез уволнението на жалбоподателката, извършено със Заповед № РД-11-01 от 19.01.2018 г. на ответната страна в качеството му на работодател, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ-съкращаване в щата, и в следствие на упражняване на правото му на извършване на подбор, защото за него липсва обективно и разумно оправдание и представлява нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр.

-налага на осн. чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. на ответната страна П. Колев- директор на ТПДГС - Разград при Североцентрално държавно предприятие ДП Габрово, глоба в размер на 1000 лв. за осъществен акт на дискриминация спрямо К. Димитрова.

-препоръчва на ответната страна П. Колев - директор на ТПДГС-Разград при Североцентрално държавно предприятие ДП Габрово, занапред от постановяване на настоящото решение да не допуска нарушения на действащото антидискриминационно законодателство.

Решението на Административен съд Русе е валидно и допустимо, но неправилно.

Споделят се заключенията на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Неправилен е извода на АС-Русе, че оспореното решение на КЗД е незаконосъобразно по см. на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. За да обоснове този извод решаващия състав е приел, че работодателя на К. Димитрова не е допуснал вменените му действия по осъществяването на пряка дискриминация по признак пол спрямо служителката, тъй като в случая е изпълнена цялата процедура по чл. 329 КТ за извършване на подбор и съкращаване на 1 бр. от четирите длъжности "лесничей" в ДГС Разград, и в мотивите на КЗД не е посочено лице – сравнител, работещо при същия работодател, поставено в по-благоприятни условия в сходно сравнима ситуация. Съдът е счел, че КЗД е смесила обекта на защита от различни нормативни актове, тъй като евентуално установено нарушение при уволнението не може да бъде разглеждано като предпоставка за наличие на дискриминация, очертания с депозиране жалбата пред КЗД спор е трудовоправен и е извън компетентността на КЗД.

Димитрова е заявила пред КЗД пряка и непряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗдискр., осъществена по признак "пол" по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. от работодателя П. Колев-директор на ТП "Държавно горско стопанство" Разград, чрез негови действия и бездействия, между които липса на достъп до информационната система на ИАГ, не предоставяне на компютърна техника, възпрепятстване на изпълнение на служебни задължения, непредоставяне на служебен автомобил, работници за техническа помощ, и неначислено ДМС, в сравнение с работещите в ТПДГС-Разград мъже на същата длъжност-лесовъд. С уточнителна молба до КЗД от 30.01.2018 г. изрично е завила обстоятелството, че сочения дискриминатор не е приложил еднакви критерии при осъществяване правото си за едностранно прекратяване трудовия договор на касатора по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, с което е нарушил чл. 21 ЗЗДискр.

Именно установената от КЗД пряка дискриминация от работодателя по признак пол във вр. с последното оплакване на Димитрова пред комисията, е била предмет на контрол пред АС-Русе.

Противно на възприетото от първостепенния съд, настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай са налице елементите от фактическия състав на визираната от К. Димитрова форма на пряка дискриминация, осъществена по признак "пол".

Лицето се е намирало в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на соченото негово качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е или би било третирано друго лице в сравнима ситуация / при сравними сходни обстоятелства, съгласно дефинираното в ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр. /, като за сравнител Димитрова е посочила останалите 3 бр. служители на дл. "лесничей" в ТПДГС-Разград, които в случая са с различен пол от този на заявителката, и които служители са участвали в процесната процедура по подбор.

По делото безспорно се установява, че друго лице/сравнител/, което не е носител на защитения признак посочен от касатора, в сравнима ситуация е получило по-благоприятно третиране, от което следва извод за пряка дискриминация. Тези лица /работници от противоположния пол/ са се намирали при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но са третирани различно именно защото не са носители на защитения признак. Това следва от приетите по делото доказателства, от които се установява, че критерият за прекратяване правоотношението на касатора макар формално да е "последно място в класирането поради по-малък брой точки", не е бил от решаващо значение за работодателя, не само поради липса на представени доказателства в хода на производството от работодателя, предвид разпределението на доказателствената тежест /чл. 9 ЗЗДискр. / за извършена обективна съпоставка на заложените показатели за оценка в проведената процедура, т. е липса на доказателства, че причина за неравното третиране не е соченият защитен признак, а друг фактор, /независимо дали е законен или от друг характер/, но и предвид установените действия от страна на работодателя, чрез упражнено въздействие върху други служители, с целен резултат създаване негативна оценка на качествата на Димитрова. Налага се извод за осъществено неравно третиране, защото при тези факти основният критерий за прекратяване правоотношението на касатора е заявеното от него качество "пол", което макар и при не-пряко изявена причинна връзка е довело до по-благоприятно третиране на останалите служители/участвали в подбора/, които не са носители на защитения признак в процесната сравнима ситуация, и чиито правоотношения не са прекратени.

Нарушена е нормата на чл. 21 ЗЗДискр., задължаваща работодателя при осъществяване на правомощията му по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да прилага еднакви критерии без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

Следва да се отбележи, че неблагоприятното третиране като действие или бездействие може да се прояви и като резултат да засегне пряко или не пряко права при различни хипотези на фактически и/или правни отношения, между които са и тези, възникващи в процедурите по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от КТ или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител/ в сферата на заетостта/, при които с оглед тяхната социална значимост законодателя изрично не допуска неравното третиране /чл. 21 ЗЗдискр. /, като изследването за наличие на неравно третиране не е обусловено от други пороци в развитието на основното правоотношение, подлежащи на установяване в други производство/напр. гражданскоправни/, както неправилно е приел първоинстанционния съд.

На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон и необоснованост.

Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго - по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на П. Колев - директор на ТПДТС - Разград при Североцентрално държавно предприятие ДП Габрово, против решение 428/31.10.2018 г., на КЗД - втори специализиран заседателен състав, по преписка № 26/2018 г.

Съобразно изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи на 950 лева общо, представляващи 450 лв. заплатена сума за адвокатски хонорар за първоинстанционното производство, и 500 лв. заплатена сума за адвокатски хонорар за касационното производство, съгласно договори за правна защита и съдействие от 25.01.2019 г. и от 2.04.2019 г. с адвокат Е. Попова.

Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение