Определение № 50158 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 801/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от Университет по архитектура, строителство и геодезия, чрез процесуален представител адв. Г., за допълване на решение № 50219 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 801/2022 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските с присъждане на направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Ответникът по молбата В. М. К., чрез процесуален представител адв. А., релевира възражение за възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С постановеното по делото решение № 50219 от 23.02.2023 г., настоящият състав е оставил в сила въззивно решение от 15.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1754/2020 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 19.12.2019 г. по гр. д.№ 52619/2019 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от В. М. К. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С решението съдът е пропуснал да се да се произнесе по претенцията за разноски, заявена с отговора на касационната жалба от Университет по архитектура, строителство и геодезия. Искането е да допълване на решението в частта за разноските основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С отговора на касационната жалба ответникът Университет по архитектура, строителство и геодезия е направил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция и е представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие от 28.02.2022 г., съгласно който страните са договорили възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС – сумата 1200 лв., платима по банков път. С молба от 09.03.2022 г. ответникът е представил платежно банково нареждане от 01.03.2022 г. за заплатената сума. Заявеното от касатора В. М. К. с отговора на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е несвоевременно. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото – по реда и в срока по чл. 248 ГПК. Това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите – чл. 80 ГПК. Касаторът не се е явил в проведеното на 10.11.2022 г. о. с. з., не е изпратил представител и не е депозирал становище с оглед разглеждането на делото в негово отсъствие. Ето защо, с отговора на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК не би могъл за пръв път да заяви възражение за прекомерност на претендираното от Университет по архитектура, строителство и геодезия адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, постановеното по делото решение следва да бъде допълнено и касаторът В. М. К. да бъде осъден за заплати сторените и доказани от ответника по касация разноски по делото в размер на сумата 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение