Определение № 7273 от 02.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6541/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „Лира - Л. А.“, подадена чрез пълномощника адвокат О. Игнатова, против определение № 496 от 23.04.2025 г., постановено по адм. дело № 100/2025 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № РД-139 от 20.03.2025 г. на кмета на Община Дряново и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира разноски за настоящото производство. Ответникът - кмет на Община Дряново, представя писмено възражение с което оспорва частната жалба. Пледира същата да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Със заповедта, предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Габрово, кметът на Община Дряново, на основание чл. 91, ал. 1 АПК е отменил издаденото от него уведомително писмо № 58-00-95 от 04.03.2025 г., с което ЕТ „Лира - Л. А.“ е бил задължен да премахне за своя сметка преместваем обект – „павилион“, като му е определен срок за това и е уведомен, че след изтичането на този срок, при липса на доброволно изпълнение, обектът ще бъде премахнат от общинската администрация за негова сметка. За да остави жалбата без разглеждане и на прекрати производството по делото, съдът е установил, че срещу уведомително писмо № 58-00-95 от 04.03.2025 г. е била депозирана жалба, като с определение № 379 от 27.03.2025 г., постановено по адм. д. № 69/2025 г. по описа на Административен съд Габрово, жалбата е оставена без разглеждане, а производството е прекратено поради издаването на заповед № РД-139 от 20.03.2025 г. С нея кметът на общината е упражнил правото си на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Съдът е приел, че заповедта с която административният акт е оттеглен, е благоприятна за жалбоподателя, тъй като предходният акт, с който се твърди, че се засягат права на едноличния търговец, е отменен. Поради това е направен извод, че със заповедта не се засягат права и интереси на жалбоподателя, а с нея се постига целен от него правен ефект - отмяна на уведомителното писмо. По тези съображения съдът е намерил, че липсва правен интерес от оспорването. Обжалваното определение е правилно. От събраните по делото доказателства е установено, че уведомително писмо № 58-00-95 от 04.03.2025 г. за премахването на преместваемия обект е обжалвано ЕТ „Лира - Л. А.“, като е образувано адм. дело № 69/2025 г. по описа на Административен съд Габрово. С постановено по него определение, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено поради издаване на оспорената в настоящото производство заповед. С нейното постановяване действието на уведомително писмо № 58-00-95 от 04.03.2025 г. е преустановено. Без значение по отношение на правния интерес за воденето производството по настоящото дело е изходът на производството по адм. дело № 69/2025 г., а релевантно е единствено наличието на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК, което е обективен факт след издаването на заповед № РД-139 от 20.03.2025 г. С оглед на изложеното изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от оспорването е законосъобразен. Със заповедта, предмет на оспорване пред Административен съд Габрово, е оттеглен оспорения по съдебен ред акт. С това е постигнат целения от жалбоподателя правен резултат, а именно отмяна на обжалвания акт, с което се отменя разпореденото премахване на неговия преместваем обект. Следователно издаденият предходен акт, засягащ права и законни интереси на обжалвано ЕТ „Лира - Л. А.“ вече не е част от правния мир, поради което и оспорената заповед е благоприятна за частния жалбоподател. Поради това изводът на съда за липса на правен интерес от оспорването и съответно недопустимост на същото на основание чл. 159, т. 4 АПК, е законосъобразен. Доводите в частната жалба за понесени вреди от оттегленият акт, са неотносими към правилността на обжалваното определение и не обосновават наличие на правен интерес от оспорването, а евентуално претърпените вредите могат да се претендират по друг, предвиден в закона ред. Що се касае за твърдението за допусната грешка в акта, ако такава е налице, тя подлежи на поправка по реда на чл. 62 АПК. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства за заплащането им, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Община Дряново следва да се присъди сумата 720 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,