Определение № 61 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 188/2015 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК. С Определение № 23, постановено в закрито заседание на 03.02.2015 г., настоящият състав на Второ гражданско отделение на ВКС е обезсилил, на основание чл.233 ГПК, Решение № 1407/ 17.10.2014 г. по в.гр.д.№ 1568/14 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционно Решение № 2598/ 16.05.2014 г. по гр.д.№ 513/13 г. на Варненския районен съд, и е прекратил производството по делото, поради заявен от страна на ищците- С. Д. С. и Д. П. Г.-С., отказ от предявените искове. С молба от 11.02.2015 г. ответникът по касационната жалба Р. С. А. е поискала определението да бъде допълнено, като й бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. съобразно приложен към отговора на касационната жалба договор за правна помощ. К. не са заявили отговор по така подадената молба в указания им 1-седмичен срок по чл.250, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд намира молбата за допустима като подадена в срока по чл.250, ал.1 ГПК /предвид липсата на доказателства определението за прекратяване на производството да е връчено на молителката/, а по същество за основателна, доколкото определението за прекратяване на производството не обективира произнасяне по претенцията за разноски, заявена от ответника по касация с отговора на исковата молба. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право да му бъдат възстановени направените разноски при прекратяване на производството, при което в случая касаторите не са поискали намаляване на заплатеното от него адвокатско възнаграждение поради прекомерност /чл.78, ал.5 ГПК/, с оглед на което са налице предпоставките на процесуалния закон за присъждане на заплатеното от молителката адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. в пълния му размер. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ гражданско отделение