Определение № 1567 от 12.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1945/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. А. от [населено място] и касационна жалба на С. К. Молла-М. от [населено място] против решение № 72 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 439/2022 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 332 от 16.10.2018 г. по т. д. № 545/2018 г. на Бургаски окръжен съд, по предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД иск с правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че в качеството им на поръчители по договор за банков кредит № 002LD-R-0000167/27.08.2009г. с кредитополучател Т. И. С., касаторите П. И. А. и С. К. Молла-М. дължат на банката солидарно: главница в размер на горницата над 900.31 евро до 11 500 евро, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2016 г. до окончателно й изплащане и договорна възнаградителна лихва за периода 25.09.2009г. до 23.11.2016г. в размер на горницата над 31.57 евро до 8 078.42 евро. Настоящият състав, като взе предвид, че един от въпросите, с които е обосновано допускането на касационния контрол, а именно – въпросът за началния момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит, е предмет на висящото тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 07.06.2023 г. на Председателя на Върховен касационен съд, намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение