Определение № 1834 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2024 г.

Производството e по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуалния й представител юрк. Стоева - Гладийска, срещу определение № 12477 от 13.12.2023г., постановено по адм.д. № 11468/2023г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/ от тричленен състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" против протоколно определение от 18.10.2023г., постановено по канд № 808/2023г. по описа на Административен съд /АС/ – гр. Пазарджик, в частта, с която е спряно съдебното производство по канд № 808/2023г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С - 61/2023г. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че в случая законодателят е приел, че не подлежи на обжалване определението за спиране на съда, който отпрява преюдициалното запитване, но не и в случаите, когато се спира съдебното производство от съд, който не е отправил такова запитване, а във връзка с отправено такова от друг съд. Излага съображения за недопустимост на разширителното тълкуване на чл. 631 ал. 1 ГПК. Навежда съображения и че е препятствана възможността му да се защити, предвид това, че е прието, че определението на първоинстанционния съд за спиране на съдебното производство е необжалваемо, като напротив твърди, че същото следва да подлежи на инстанционен контрол. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът "Йон транспорт" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Кавръкова, с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение тричленен състав на ВАС е приел, че определението на АС – гр. Пазарджик е преграждащо хода на производството определение, което по смисъла на общата разпоредба на чл. 229 ал. 1 АПК подлежи на обжалване. Посочил е обаче, че с изричната норма на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК, е предвидено изключение, с което определенията от категорията на оспореното не подлежат на инстанционен контрол. Според тричленния състав на ВАС забраната за инстанционен контрол на определението за спиране на съдебното производство се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Съответно на закона обаче тричленният състав на ВАС е приел, че изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК, предвижда изключение от това правило. С посочената норма е регламентирано, че определението на съда, с което делото се спира поради отправеното преюдициално запитване, не подлежи на обжалване. Законодателят не е конкретизирал дали въведената необжалваемост на тази категория определения касае само и единствено хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), или засяга и случаите, при които има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка, което е относимо за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на Съда на ЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК е логично да обхваща всички случаи на постановено определение за спиране на висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, а именно както определението на съда, отправил питането, така и определенията за спиране на основание отправено от друг национален съд преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, поради което и съдебният състав, пред който са поставени същите правни въпроси, по които е отправено вече преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Поради тези съображения следва да се приеме, че и определението, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван по искане на друг съд преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на специалната норма на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. По изложените съображения оспореното определение на тричленен състав на ВАС като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия