Определение № 4890 от 28.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3712/2024 г.

Постъпила е молба от Д. П. Г.-В. чрез процесуалния й представител адв. Ж. К. от АК-В., с искане решение №422 от 09.07.2025г., постановено по настоящето дело, да бъде изменено в частта му за разноските като присъдените в полза на ответната страна разноски бъдат намалени, а присъдените в нейна полза разноски - увеличени. Поддържа, че предвид съотношението между цената на двата предявени иска, размера на платените от всяка от страните разноски пред трите инстанции и изхода на спора, размерът на присъдените в полза на всяка от страните разноски е неправилно определен, като присъдените в полза на касатора Я. И. Я. разноски в размер на 4000 лв. се явяват завишени спрямо действително припадащите му се, а тези, присъдени в нейна полза в размер на 500 лв. са намалени спрямо припадащите й се такива. Наред с това посочва, че в мотивите на съдебния акт липсва произнасяне относно направеното от нейна страна възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Счита, че разноските в полза на касатора следва да бъдат намалени от 4000 лв. на 3128 лв., докато разноските в нейна полза следва да бъдат увеличени от 500 лв. на 858.33 лв., като с оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за защитата му пред касационната инстанция и предвид общия размер на цената на двата предявени иска и регламентирания размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение на касатора следвало да бъде преизчислено в размер на 668.92 лв. Посочва извършени от нея изчисления на направените от страните разноски, като при редуциране на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция счита, че разноските на касатора за трите инстанции възлизат общо на 3648.92 лв. Счита, че предвид съотношението на цената на двата иска спрямо общата им цена и при пропорционално разпределение на общо направените от касатора разходи за разноски за всеки един от исковете, общо направените от касатора разходи за разноски за трите инстанции във връзка с иска по чл. 108 ЗС следва да бъдат определени на 2996.12 лв. и следва да му бъдат присъдени изцяло, докато разходите за разноски за трите инстанции във връзка с иска по чл. 59 ЗЗД следва да бъдат определени на 652.80 лв., от които следва да му бъдат присъдени 132.54 лв. Посочва, че общо направените от нея разноски възлизат на 6020 лв., от които 4943.01 лв. са направени във връзка с иска по чл. 108 ЗС, т.е. не следва да й бъдат присъждани, и 1076.99 лв. са направени във връзка с иска по чл. 59 ЗЗД, от които следва да й бъдат присъдени 858.33 лв. Ответникът по молбата Я. И. Я. не изразява становище. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решение №422 от 09.07.2025г., постановено по настоящето дело, обжалваното решение е отменено в частта по иска по чл. 108 ЗС, предявен от Я. И. Я. за признаване правото му на собственост и предаване на владението на реална част с площ от 140 кв.м., ситуирани върху ПИ с идентификатор [№], находящ се в [населено място], район „А.“, местност „Б.-юг“ и вместо това така предявеният иск е уважен. В частта по предявения от Я. И. Я. по реда на чл. 59 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесната реална част въззивното решеине е отменено частично за сумата от 134 лв., като за тази сума предявеният иск е уважен. За разликата до пълния предявен размер от 600 лв. решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което този иск е отхвърлен, е оставено в сила. В полза на касатора Я. И. Я. с оглед изхода на спора е присъдена сумата от 4000 лв., представляваща разноските, направени в производството пред първоинстанционния съд, пред въззивния съд и пред ВКС, а в полза на ответника по касационна жалба Д. П. Г.-В. е присъдена сумата от 500 лв., представляваща разноските, направени в производството пред първоинстанционния съд, пред въззивния съд и пред ВКС. В производството по делото Я. И. Я. е направил разноски както следва: 50 лв. за държавна такса в производството пред първоинстанционния съд; 50 лв. за държавна такса в производството пред въззивния съд; 30 лв. за държавна такса в производството по чл. 288 ГПК и 50 лв. за държавна такса за разглеждане на касационната жалба; 1300 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред първоинстанционния съд; 1500 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивния съд; 1500 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред ВКС; 300 лв. депозит за допуснатата съдебно-оценителна експертиза, чието заключение установява обстоятелства, относими към предявения по реда на чл. 59 ЗЗД иск. В производството по делото Д. П. Г.-В. е направила разноски както следва: 2200 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството пред първоинстанционния съд; 1500 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството пред въззивния съд; 1500 лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред ВКС; 800 лв. депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение установява обстоятелства и факти, относими към предявения по реда на чл. 108 ЗС иск. Така посочените по-горе суми са съобразени при определянето на дължимите на всяка една от спорещите страни разноски в постановеното по настоящето дело решение №422 от 09.07.2025г., като е съобразен и изходът на правния спор, а именно обстоятелството, че предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск е изцяло уважен, докато предявеният по реда на чл. 59 ЗЗД иск е уважен частично – съобразена и присъдена е само онази част от сторените разноски, която е била направена във връзка с уважената, съответно отхвърлената част от предявените искове. Направеното от Д. П. Г.-В. възражение за прекомерност на разноските, направени от Я. И. Я. в производството пред първоинстанционния съд (заплатена и претендирана сума за адвокатски хонорар) е неоснователно. Последователно ВКС приема в своята практика, че критериите, по които се преценява прекомерността на заплатеното от страна по делото адвокатско възнаграждение са фактическата и правна сложност на делото. Основанието за намаляване на тези разноски е именно прекомерността на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната фактическа и правна сложност на делото, при което разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска. За определянето на правната и фактическа сложност на делото има значение броя и характера на извършените съдопроизводствени действия, което се определя в най-голяма степен от наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл определение №337/06.07.2017г. по ч.гр.д.№2587/2017г. на ІV г.о. на ВКС). Наред с това се съобразява и обстоятелството, че с оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС, установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (определение №2422 от 30.07.2025г. по т.д.№664/2025г. на І т.о. на ВКС и посочените в него актове). В процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК) (определение № 1640/04.04.2024г. по ч.гр.д. № от 3549/2023г. на ІІІ г.о. на ВКС). В настоящия случай като се вземе предвид естеството на правния спор (предявен иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху реална част от урегулиран поземлен имот и иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на спорната реална част), наведените от спорещите страни доводи и поставените правни въпроси, големия по обем доказателствен материал, както и обстоятелството, че в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие като договорено и платено възнаграждение на процесуалния представител на Д. П. Г.-В. е посочена сумата от 1500 лв., идентична по размер от заплатената и претендирана като разноски сума от Я. И. Я., настоящият състав приема, че наведените в молба с вх.№10245/03.06.2025г. доводи за прекомерност на присъдените с решение №422/09.07.2025г. разноски са неоснователни. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение