Определение № 417 от 22.08.2024 г. на ВКС по н. д. № 689/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и е образувано след разпореждане № 2677/17.07.2024 г. по н. а. х. д. № 2886/2024 год. на Районен съд – Бургас, с което е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Ямбол. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, намери следното: С жалба, адресирана до РС – Ямбол, /фирма/, чрез своя упълномощен представител адвокат А. В., е обжалвал наказателно постановление № 744971-F746665 от 22.12.2023 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Националната агенция по приходите (НАП), с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. С протоколно определение № 665/28.05.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 149/2024 г. по описа на РС – Ямбол, е приета липса на компетентност на този съд да се произнесе по жалбата, тъй като в наказателното постановление е отразено твърдение, че нарушението е извършено в друг съдебен район – този на РС – Бургас. Съдебното производство било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас. С цитираното по-горе разпореждане съдията-докладчик по образуваното н.а.х.д. № 2886/2024 г. по описа на РС – Бургас приел, че с оглед местоизвършване на нарушението компетентен е изпращащият съд, евентуално Софийския районен съд, след което е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият състав намира, че делото е подсъдно на РС – Бургас, което е в съгласие с трайната практика на ВКС по поставяни пред съда идентични спорове за подсъдност. Според чл. 59, ал. 1 ЗАНН компетентен да разгледа административнонаказателното производство е районният съд, в чийто район e извършено или довършено административното нарушение. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление изрично е посочено, че нарушението е извършено на 5.10.2023 г. в [населено място]. При разрешаване на въпроса за местната подсъдност от значение са твърденията в обстоятелствената част на наказателното постановление, а те в случая са еднозначни и не подлежат на тълкуване. В разпореждането на РС Бургас съдията-докладчик е извършил анализ и оценка на доказателствата, за да приеме друго място на извършване на нарушението, различно от това, посочено в наказателното постановление. Този подход е недопустим, доколкото на този процесуален етап съдията-докладчик няма право на такава преценка. Основен принцип при определяне на подсъдността, възприет в чл. 42, ал. 2 НПК (приложим на основата на общата препращаща разпоредба на чл. 84 ЗАНН), е че съдът се произнася, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението – в случая, съответно, от обстоятелствената част на наказателното постановление. При така изложените в наказателното постановление факти следва, че делото е подсъдно на РС – Бургас. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение