Определение № 5336 от 29.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4112/2020 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба подадена от В. Миронова, като пълномощник на Е. – В. Миронова и П. Миронов, срещу определение № 6051/13 август 2019 г., постановено по адм. дело № 9220/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Миронова, Е. – В. Миронова и П. Миронов срещу заповед № РВР-19-РД-56-161 от 05 юли 2019 г. на кмета на район „Връбница“ СО. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл.232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159 т. 1 и т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата против заповед № РВР-19-РД-56-161 от 05 юли 2019 г. на кмета на район „Връбница“ СО, с която на основание чл. 276 АПК е разпоредено кога да извърши изпълнението на влязъл в сила административен акт – заповед № РД-09-118 от 04 юни 2012 г. за изземване на общинско жилище, на кой орган се възлага изпълнението, по какъв начин да бъде съобщено на жалбоподателите за него и да им се изпрати покана за доброволно изпълнение. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед не притежава белезите на индивидуален административен акт, налагащо извода, че не е годен за обжалване административен акт. Посочил е, че не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед, тъй като същата е постановена в производство по изпълнение на административен акт, а именно заповед за изземване и има изцяло подготвителен характер, предхождащ започването на действия по изпълнението на тази заповед с отправянето на покана за доброволно изпълнение. Така постановеното определението е правилно. Заповедта е постановена на основание чл. 276, ал. 1 АПК във връзка с изпълнение на административен акт, а не в производство по издаването на такъв. Същата не попада в дефиницията на чл. 21, ал. 2 АПК, тъй като предмет на волеизявлението на органа не е изземване на общински имот, който се държи без основание, а слагане началото на изпълнението на задължение за предаване на владението на този имот, произтичащо от влязъл в сила адм. акт - заповед № РД-09-118 от 04 юни 2012 г. за изземване на общинско жилище. В този смисъл обжалваната заповед не представлява констативен или декларативен административен акт, който да подлежи на обжалване, тъй като с издаването й не се констатират права и задължения, чието признаване, упражняване или погасяване да е поставено в зависимост от обективираното на съдържащото се в акта волеизявление. В настоящото производство предмет на оспорване е заповед, която е вътрешноорганизационна по своя характер и която не подлежи на съдебен контрол. При положение, че заповедта не рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателите, правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на същите не е налице и правен интерес от оспорването й. Отразената в заповедта воля на административния орган касае процедурен, вътрешноорганизационен въпрос, а именно изпълнение на влязла в сила заповед за изземване на общинско жилище, на кой орган се възлага изпълнението, по какъв начин да бъде съобщено на жалбоподателите за него и да им се изпрати покана за доброволно изпълнение. С оглед съдържанието й процесната заповед има изцяло подготвителен характер и предхожда започването на действия по изпълнението на тази заповед с отправянето на покана за доброволно изпълнение. По изложените съображения жалбата, като подадена срещу акт, който не подлежи на самостоятелно съдебно оспорване и при липса на правен интерес, се явява процесуално недопустима по силата на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Предвид изложеното, като е приел, че не е налице годен предмет за обжалване като положителна процесуална предпоставка за развитието на съдебно административно производство и при липса на правен интерес, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав