Определение № 197 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от Т. М. Б. от [населено място], община Елин Пелин, чрез адв.Митев срещу Определение № 1503 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1255/2025 г. по описа на Административен съд София област. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба- Директор на ТП на НОИ-София област чрез юриск.Брусева намира частната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Определение № 1503 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1255/2025 г. по описа на Административен съд София област ,съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. М. Б. от [населено място], община Елин Пелин срещу Решение №1012-22-172#1 от 05.11.2025г., издадено от директора на ТП на НОИ София област, с което е отменено разпореждане №1011-22- 5543#1/08.10.2025г. на ръководител „ПО“ към ТП на НОИ - София област и е прекратил производството по делото,като е приел,че оспорващият няма правен интерес от оспорването на акта,тъй като при обжалването му по административен ред- с Решение №1012-22-172#1 от 05.11.2025г., издадено от директора на ТП на НОИ София област е отменено разпореждане №1011-22- 5543#1/08.10.2025г. на ръководител „ПО“ към ТП на НОИ - София област като незаконосъобразно. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че обжалваното решение представлява акт по чл. 117, ал. 1 КСО. Съгласно тази разпоредба „Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу“: по т.2 – разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Законодателят в КСО е въвел задължително административно оспорване на актовете на ПО и останалите органи, разписани в КСО пред горестоящия административен орган, който в случая е директора на ТП на НОИ София област. В производството пред ТП на НОИ София област, след като е издадено разпореждане №1011-22- 5543#1/08.10.2025г., Т. Б. се е възползвал от правото си по чл.117, ал.1 и в срока по чл.117, ал.2 КСО да го оспори пред горестоящия административен орган. Със своето решение директора на ТП на НОИ София област е уважил жалбата на Б. и отменил разпореждане №1011-22- 5543#1/08.10.2025г. Така Б. е постигнал целения от него резултат.В последствие с разпореждане № 10/24.11.2025г органът по осигуряването е възобновил личната пенсия за инвалидност на Б.,като по този начин същият е постигнал целеният от него правен резултат. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,