Определение № 4018 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 7035/16.06.2023 година, подадена от Е. У., против разпореждане № 81/31.05.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1237/2023 година. С обжалваното разпореждане е върната подадената от У. частна жалба с вх. № 4750/28.04.2023 година, против определение № 601/04.04.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1237/2023 година С последното е оставена без разглеждане молбата на Е. У., подадена чрез пълномощника му адвокат Л. Й. от САК, за отмяна на определение № 20 022 502/18.03.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 21 267/2019 година по описа на Софийски районен съд, потвърдено с определение № 3857/29.04.2022 година по ч. гр. д. № 3610/2022 година по описа на Софийски градски съд, с което са върнати на основание чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК подадената от Е. У. частна жалба с вх. № 23 000 409/14.01.2022 година по реда на чл.419 от ГПК, като подадена след изтичане на срока за обжалване и подаденото от Е. У. възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 23 000 407/14.01.2022 година срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 27.11.2020 година, като подадено извън срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК; и е оставена без уважение подадената от Е. У. молба по чл. 420 от ГПК с вх. № 23 000 408/14.01.2022 година за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.11.2020 година по ч. гр. д. № 21 267/2019 година на Софийски районен съд. В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за администриране подадената от жалбоподателя срещу определение № 601/04.04.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1237/2023 година частната жалба с вх. № 4750/28.04.2023 година. Е. У. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 09.06.2023 година, а подадената от нега частна жалба е с вх. № 7035/16.06.2023 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното разпореждане съдията докладчик по гр. д. № 1237/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че с разпореждане от 02.05.2023 година подадената от Е. У. частна жалба с вх. № 4750/28.04.2023 година е била оставена без движение, като на жалбоподателя са били дадени указания и срок за отстраняване на нередовностите на подадената жалба, а именно да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 15.00 лева за частната жалба и да представи платежен документ удостоверяващ внасянето й, както и да представи препис от частната жалба за връчването й на насрещната страна. На жалбоподателят било указано, че при неизпълнение на указанията, частната жалба ще бъде върната. В дадения едноседмичен срок, жалбоподателят Е. У. с молба вх. № 5411/16.05.2023 година бил представил платежен документ удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС, но не бил представил препис от частната жалба за връчване на насрещната страна. Видно било от върнатия по делото отрязък от съобщение, на 10.05.2023 година, жалбоподателят бил уведомен за разпореждането от 02.05.2023 година, чрез адвокат Л. Й. от САК, на посочения в частната жалба съдебен адрес. До момента на постановяване на разпореждането, въпреки изтичане на срока, жалбоподателят не бил отстранил констатираната нередовност-не бил представил преписи от частната жалба за връчване на насрещната страна. Това налагало връщане на частна жалба на основание чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.261, т. 1 от ГПК. Така обжалваното разпореждане на съдията докладчик по гр. д. № 1237/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 261, т. 1, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК жалбоподателят е длъжен да представи с частната си жалби и преписи от същата за насрещните страни. Непредставянето на такива се счита за нередовност на жалбата по силата чл. 262, ал. 1, във връзка с чл. 75, ал. 2 от ГПК, като е основание за оставянето й без движение, като на жалбоподателя бъде даден срок за отстраняване на тази нередовност. Именно по този начин е процедирал и съдията докладчик по гр. д. № 1237/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., но Е. У. не е представил преписите от частната си жалба в определения му за това срок. Последното е предпоставка за връщането на жалбата на подателя предвид изричната разпоредба на чл. 262, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Предвид на това обжалваното разпореждане е правилно и трябва да бъде потвърдено. В случай, че Е. У. не е могъл да представи преписи от частната си жалба поради особени непредвидени обстоятелства за това той може да иска възстановяване на срока за обжалване на определение № 601/04.04.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1237/2023 година. Такава възможност е налице не само когато самият срок за подаване на жалбата е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства, но и когато нередовностите на подадената в срок такава не са могли да бъдат отстранени надлежно поради такива обстоятелства. Към частната касационна жалба е приложена и молба за възстановяване на срока по чл. 65 от ГПК, но компетентен да се произнесе по нея не е настоящия състав на ІV г. о. на ГК на ВКС, а съдебния състав, пред който е следвало да се извърши съответното процесуално действие, т. е. съответния администриращ съд, а не съдът който е компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за връщане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение